Винаги ще те обичам - първа част - проза: Разкази от az-sum-az (Лили)

20.12.2011 г., 21:52 ч.

Винаги ще те обичам - първа част

Проза » Разкази

603 0 0

4 мин за четене

Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, но съвсем не изглеждаше така по държанието му!!! Както изглеждаше, момичетата водеха спор, не, те се караха жестоко!

- Пак си говорила с него! - каза по-голямото момиче.

- Но защо да не говорим, ние сме само приятели! отвърна другата девойка.

- Не може да сте само приятели при положение, че той те харесва. - отвърна до болка ревнивото момиче..

- Ти ми нямаш доверие, както винаги се съмняваш в мен! - извъртя глава на страни момичето с насълзени очи.- Пак си говорила с него! - каза по-голямото момиче.

- Но защо да не говорим, ние сме само приятели! отвърна другата девойка.

- Не може да сте само приятели при положение, че той те харесва. - отвърна до болка ревнивото момиче..

- Ти ми нямаш доверие, както винаги се съмняваш в мен! - извъртя глава на страни момичето с насълзени очи.

- Пак си говорила с него! - каза по-голямото момиче.

- Но защо да не говорим, ние сме само приятели! - отвърна другата девойка.

- Не може да сте само приятели при положение, че той те харесва. - отвърна до болка ревнивото момиче...

- Ти ми нямаш доверие, както винаги се съмняваш в мен! - извъртя глава настрани момичето с насълзени очи.

За момент всичко утихна и сякаш само падащите снежинки огласяха стаята.

- Знаеш, че само на теб имам доверие - промълви момичето!

- Виждам колко доверие ми имаш! - разплакано отвърна по-младото момиче...

- Ооо, за Бога, Виктория, спри с това, знаеш, че ти имам доверие!

Виктория бе млада и импулсивна, винаги първо действаше, а след това мислеше. Беше висока, с дълга тъмно кестенява коса, със стройно тяло и пленителни кафяви очи!

- Знаеш ли, Алекс, ти си невъзможна... тази вечер ще спя в другата стая - промълви момичето и излезе от стаята, като тресна вратата!

Алекс беше момиче с не толкова стройно тяло, с не много дълга коса и малко странен характер. Имаше склонността да унищожава всичко хубаво в живота си!

Няколко часа след спора момичетата бяха в леглата, но не както обикновено в едно легло, бяха разделени! Беше 23:30, Алекс стоеше в леглото и обмисляше всичко, което беше станало по-рано същата вечер. Помисли си:

- Алекс, какво правиш, защо се държиш така, ще я загубиш...

Момичето стана от леглото и се запъти към стаята, където спеше Виктория. Отвори бавно вратата и надникна в стаята. Беше тъмно, чуваха се само тихи стонове като на плачещо момиче. Алекс влезе в стаята и видя Виктория да плаче.

Алекс легна до своята приятелка, прегърна я силно и промълви:

- Прости ми, моля те, обичам те повече от всичко, не искам да плачеш заради мен!!!

Думите на момичето сякаш разцепиха ледената тишина. Виктория се обърна към Алекс и залепи студените си и мокри от сълзите устни върху тези на приятелката си. Последва една дълга и нежна целувка. След като момичетата отлепиха устните си, Виктория каза:

- Аз съм твоя и винаги ще бъда, обичам теб и не ми пука кой ме сваля и кой не. Аз обичам теб и винаги ще е така!

- Обичам те! отвърна Алекс и целуна Виктория с цялата любов, която изпитваше към нея...

Същата вечер момичетата прекараха една страстна нощ с много целувки и нежни докосвания!!!

На следващия ден в 7:00 будилникът изпищя, както правеше всяка сутрин. Алекса трябваше да тръгва за училище. Облече се, целуна приятелката си нежно по устните, за да не я събуди и тихо излезе от стаята!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.