Винаги ще те обичам - първа част
748
0
0
3 мин за четене
Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, но съвсем не изглеждаше така по държанието му!!! Както изглеждаше, момичетата водеха спор, не, те се караха жестоко!
- Пак си говорила с него! - каза по-голямото момиче. - Но защо да не говорим, ние сме само приятели! отвърна другата девойка. - Не може да сте само приятели при положение, че той те харесва. - отвърна до болка ревнивото момиче.. - Ти ми нямаш доверие, както винаги се съмняваш в мен! - извъртя глава на страни момичето с насълзени очи.- Пак си говорила с него! - каза по-голямото момиче. - Но защо да не говорим, ние сме само приятели! отвърна другата девойка. - Не може да сте само приятели при положение, че той те харесва. - отвърна до болка ревнивото момиче.. - Ти ми нямаш доверие, както винаги се съмняваш в мен! - извъртя глава на страни момичето с насълзени очи. - Пак си говорила с него! - каза по-голямото момиче. - Но защо да не говорим, ние сме само приятели! - отвърна другата девойка. - Не може да сте само приятели при положение, че той те харесва. - отвърна до болка ревнивото момиче... - Ти ми нямаш доверие, както винаги се съмняваш в мен! - извъртя глава настрани момичето с насълзени очи. За момент всичко утихна и сякаш само падащите снежинки огласяха стаята. - Знаеш, че само на теб имам доверие - промълви момичето! - Виждам колко доверие ми имаш! - разплакано отвърна по-младото момиче... - Ооо, за Бога, Виктория, спри с това, знаеш, че ти имам доверие! Виктория бе млада и импулсивна, винаги първо действаше, а след това мислеше. Беше висока, с дълга тъмно кестенява коса, със стройно тяло и пленителни кафяви очи! - Знаеш ли, Алекс, ти си невъзможна... тази вечер ще спя в другата стая - промълви момичето и излезе от стаята, като тресна вратата! Алекс беше момиче с не толкова стройно тяло, с не много дълга коса и малко странен характер. Имаше склонността да унищожава всичко хубаво в живота си! Няколко часа след спора момичетата бяха в леглата, но не както обикновено в едно легло, бяха разделени! Беше 23:30, Алекс стоеше в леглото и обмисляше всичко, което беше станало по-рано същата вечер. Помисли си: - Алекс, какво правиш, защо се държиш така, ще я загубиш... Момичето стана от леглото и се запъти към стаята, където спеше Виктория. Отвори бавно вратата и надникна в стаята. Беше тъмно, чуваха се само тихи стонове като на плачещо момиче. Алекс влезе в стаята и видя Виктория да плаче. Алекс легна до своята приятелка, прегърна я силно и промълви: - Прости ми, моля те, обичам те повече от всичко, не искам да плачеш заради мен!!! Думите на момичето сякаш разцепиха ледената тишина. Виктория се обърна към Алекс и залепи студените си и мокри от сълзите устни върху тези на приятелката си. Последва една дълга и нежна целувка. След като момичетата отлепиха устните си, Виктория каза: - Аз съм твоя и винаги ще бъда, обичам теб и не ми пука кой ме сваля и кой не. Аз обичам теб и винаги ще е така! - Обичам те! отвърна Алекс и целуна Виктория с цялата любов, която изпитваше към нея... Същата вечер момичетата прекараха една страстна нощ с много целувки и нежни докосвания!!! На следващия ден в 7:00 будилникът изпищя, както правеше всяка сутрин. Алекса трябваше да тръгва за училище. Облече се, целуна приятелката си нежно по устните, за да не я събуди и тихо излезе от стаята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Всички права запазени
