27.10.2012 г., 20:23 ч.

Висока температура 

  Проза » Хумористична
661 0 4
3 мин за четене

          ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА

 

 

      С Вили се запознахме преди 3 седмици по обява във вестник. Срещнахме се в уречения час, на уреченото място. Разпознахме се и в едно "капанче", пихме чай с мед и лимон. Приказвахме си. Беше ни приятно. После се върнах в базата си в моя град. Аз му пишех писма (той- не) и му се обаждах по телефона (все аз го търсех). Вили беше добър, много добър. Великодушно ми разрешаваше да правя това.

   В неговия град имам роднини. Известих му, че ще им ходя на гости и можем да се видим. Разбрахме се да му се обадя, като пристигна.

    И така вече съм в топлия южен град. Звъня от телефона на моите близки. Обажда се детско гласче. Набирам повторно номера. Обажда се женски глас. Вили живее сам. За всеки случай питам:

    - Извинете, номер 22-22-22 ли е?

    Следва утвърдителен отговор: -Да.

    - Извинете, може ли да се обади Вили Кършибрадов?

    - Кой? А-а-а Грешка.

     Може и да е грешка. Знам ли, може да си е сменил номера. Правя си гостито. Сутринта наново звъня. Обажда се моят човек. Оплаква ми се, че има температура, но изявява желание да се видим. Да му се обадя следобед, защото имал да свърши някаква работа. Звъня следобед, чувам детско гласче и гласа на Вили:

      - Извинявай, Ана! "Бърза помощ" е при мен.

Съответно се разтревожвам и питам много ли е сериозно. Вили объркано ми отговаря:

       - Да, много. И не само това. Нещата много се объркаха. Извинявай!

        Бъди извинен, драги Вили.

      Аз превъртам лентата 6 месеца по-рано. Повече от 2 години си имам задочен приятел. Била съм при него на гости на няколко пъти. Аз му пиша (той- не) и му се обаждам по телефона (все аз го търся) . Той великодушно ми разрешава да правя това. Изявих желание да му отида на гости. Повече от месец намира причини да охлади това ми желание. Клетичкият!!! Трябва доста пот да е пребърсвал да измисля  оправдания - какви ли не беди му се струпаха на главата. Накрая вдигна висока температура. Разтревожих се не на шега. Уж си бяхме станали много близки. Звъня след 2-3 дена да разбера как е, минало ли му е. Моят човек разговаря с някого, а телефонът е отворен. Явно се смути, като му казах, че съм чула женски глас, запелтечи, но се мъчи да ме убеди, че е сам.

      Бъдете щастливи ти и твоята избраница, мили ми приятелю. Нека този, в когото ти вярваш и носиш голям кръст на гърдите си, нека Бог прости лъжите ти.

      Завъртам лентата още по-назад. На гости съм в столицата на моя братовчедка. Пак по обява във вестик, преди това сме се уговорили с господин Х да се видим, ако отида там. Обаждам му се от братовчедката си.  В уречения час, на уречченото място се срещаме. Разпознаване, ръкуване. Носи 3 карамфила. Влизаме в "капанче" и ме черпи кафе и кока кола. Разговаряме. Приятно ни е. Уговаряме се след 2 седмици да отида направо у тях. Изпраща ме до автобуса. Целува ме.

       Минават двете седмици. 2 дни преди заминаването си му звъня, както е по уговорката. Обажда ме се непознат мъжки глас:

       - Приятелят ми не може да се обади, защото е много зле, има висока температура и тук сега е "Бърза помощ".

   Преди това се осведомява откъде се обаждам

   Пак грешка. Избрала съм погрешен номер. Така се повтарят!

      Мили представители на силния пол. Мили слаби мъже! Защо нямате доблест да кажете истината, вдигате висока температура и викате "Бърза помощ", когато ви попритиснат? Не е ли по-добре вместо това да повдигате настроението и самочувсвието и други неща, та партньорките ви да останат доволни. Поне тези, които в момента, когато сте с температура, са при вас. Другите да пият студена вода и да се откажат от илюзиите, че си имат работа с интелигентни, възпитани и достойни за уважение мъже.

     Затова, самотни жени, които си търсите другар в живота, бъдете внимателни с тези, които често боледуват, вдигат висока температура и викат "Бърза помощ". Сигурно е, че се нуждаят от бърза помощ, но едва ли е от медицинска такава.

      Товя е целият ми разказ. Извинявайте, ако в него има повторения. Не аз съм ги измислила.

     За болните - болница, за здравите - здраве.

 

 

 

 

       

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Кети.
  • Не съм феминистка, но мъжките номера са ми добре познати. В повечето случаи са жалки. Но да са живи и здрави, без тях животът би бил скучен!
  • Благодаря, Яна! Това беше отдавна, много отдавна, но наистина ми се случи- няма нищо измислено.От този период имам толкова много истории за разказване, но за тях друг път.
  • Красиво разказано... Хареса ми!!!
Предложения
: ??:??