Властелинът на трилъчката
Три трилъчки за хората от ФИА под Бърньовия небосвод
и седем за апелативния им съд в двореца им от камък,
да вземат девет макларънистите със краткия живот,
един - за Сивия владетел с трон от сив пушек
в страната му Рондор, където тегне сивота.
Единствена трилъчка ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в сивота ще ги обвие
в страната му Рондор, където тегне мръсотия.
1
Кимодо Бегинен се излежаваше в снега, отпред пред къщичката си, четеше
книга и пиеше... Зелен чай. Да не се заблуждаваме - така се казваше
любимата му водка. По къдравите му руси крачета падаха снежинки, но той не
обръщаше внимание. Беше стигнал едва до десетата страница и петнайстата
бутилчица, така че не го съжалявайте въобще.
И така както му беше хубаво, изведнъж чу странна керпенска песен...
Народна! Той скочи бързо. Не изтупа снега от себе си - от толкова Зелен
чай бялото нещо се топеше веднага по него. Къдриците му се наостриха като
антенки.
- Ганшмахер - извика той радостно и опиянено. - Ганшмахер...
Да, това беше той.
Ганшмахер червения, носител и пазител на Седемте жезъла.
Червената каручка спря и черните кончета изпръхтяха. Ганшмахер се обърна,
подскочи нагоре от радост, така както правеше винаги, когато стоеше на
трона си, гравиран с единица.
- Кимодо - каза, с шампионския си акцент.- Русия ми Кимодо...
- Закъсня - засмя се Кимодо. - С 0.425... Остаряваш.
- Шампионите никога не закъсняват, Кимодо... Те печелят, когато искат.
Кимодо не каза нищо, втренчен в единицата, гравирана на каручката.
- Как е моят стар приятел...
- По цял ден върти трилъчката и се хили - отвърна някак тъжно Кимодо.
Нещо блесна в погледа му, но този път не беше от алкохола.
- М-да - въздъхна Ганшмахер. - Трябва да го видя. Горкият стар Микилбо
Хактинен...
- Ще има празненство... и бира! - Въодушеви се Кимодо.
- За това съм тук, мили ми Кимодо. - Получих покана. Да, ще има тържество...
- ... и бира! - подсочи Кимодо.
- Фойерверки...
- И бира!
- Да, Кимодо... И бира ще има.
- Дааа... - Кимодо стана някак тъжен. - Цяло чудо е, че се държи още след
265644743 години без титла...
Странен блясък и тънка усмивка избиха по лицето на Ганшмахер.
- Лоши дни идват, Кимодо... Лоши... Сарурон сивия е хванал Степниагол и е
разбрал за трилъчката. Сиворките са превзели Ферория и дори Бал-ЖанТод не
може да я опази. Лоши дни ти казвам... това Зелен чай ли е? Е, забравих,
че не пия аз... Хубав е... Имам заповед от Лука лукавия. Трябва да се
действа бързо и с цялата сила на червения закон. Получих вест от Принтир в
отвъдната земя... Но нека идем сега при Хакти, да хакнем нещо топло.
Кимодо затича пред него.
Бира, бира, мислеше си, без да го интересува, че тя се пие студена.
Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Петков Всички права запазени