Властелинът на трилъчката

Три трилъчки за хората от ФИА под Бърньовия небосвод
и седем за апелативния им съд в двореца им от камък,
да вземат девет макларънистите със краткия живот,
един - за Сивия владетел с трон от сив пушек
в страната му Рондор, където тегне сивота.
Единствена трилъчка ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в сивота ще ги обвие
в страната му Рондор, където тегне мръсотия.

1


Кимодо Бегинен се излежаваше в снега, отпред пред къщичката си, четеше

книга и пиеше... Зелен чай. Да не се заблуждаваме - така се казваше

любимата му водка. По къдравите му руси крачета падаха снежинки, но той не

обръщаше внимание. Беше стигнал едва до десетата страница и петнайстата

бутилчица, така че не го съжалявайте въобще.
И така както му беше хубаво, изведнъж чу странна керпенска песен...

Народна! Той скочи бързо. Не изтупа снега от себе си - от толкова Зелен

чай бялото нещо се топеше веднага по него. Къдриците му се наостриха като

антенки.
- Ганшмахер - извика той радостно и опиянено. - Ганшмахер...
Да, това беше той.
Ганшмахер червения, носител и пазител на Седемте жезъла.
Червената каручка спря и черните кончета изпръхтяха. Ганшмахер се обърна,

подскочи нагоре от радост, така както правеше винаги, когато стоеше на

трона си, гравиран с единица.
- Кимодо - каза, с шампионския си акцент.- Русия ми Кимодо...
- Закъсня - засмя се Кимодо. - С 0.425... Остаряваш.
- Шампионите никога не закъсняват, Кимодо... Те печелят, когато искат.
Кимодо не каза нищо, втренчен в единицата, гравирана на каручката.
- Как е моят стар приятел...
- По цял ден върти трилъчката и се хили - отвърна някак тъжно Кимодо.

Нещо блесна в погледа му, но този път не беше от алкохола.
- М-да - въздъхна Ганшмахер. - Трябва да го видя. Горкият стар Микилбо
Хактинен...
- Ще има празненство... и бира! - Въодушеви се Кимодо.
- За това съм тук, мили ми Кимодо. - Получих покана. Да, ще има тържество...
- ... и бира! - подсочи Кимодо.
- Фойерверки...
- И бира!
- Да, Кимодо... И бира ще има.
- Дааа... - Кимодо стана някак тъжен. - Цяло чудо е, че се държи още след

265644743 години без титла...
Странен блясък и тънка усмивка избиха по лицето на Ганшмахер.
- Лоши дни идват, Кимодо... Лоши... Сарурон сивия е хванал Степниагол и е

разбрал за трилъчката. Сиворките са превзели Ферория и дори Бал-ЖанТод не

може да я опази. Лоши дни ти казвам... това Зелен чай ли е? Е, забравих,

че не пия аз... Хубав е... Имам заповед от Лука лукавия. Трябва да се

действа бързо и с цялата сила на червения закон. Получих вест от Принтир в

отвъдната земя... Но нека идем сега при Хакти, да хакнем нещо топло.
Кимодо затича пред него.
Бира, бира, мислеше си, без да го интересува, че тя се пие студена.

Следва