Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше Митко на какви мъки бях подложена онова лято? Дълбоко се съмнявам. Нямаше никаква представа и по-добре, иначе току-виж си грабнал приятелчето под мишница и дим да ги няма. Но не знаеше. Митко си гледаше сеира, след всяко мое отклонение на въпросите, отпиваше от наливната бира, а сините му очички се пълнеха с пяна. До него принца на бели маратонки се усмихваше, докато хвърляше по мен стрелички напоени с опиат за приспиване на необяздени кобилки. Обаче мерника му нещо се беше разтреперал, не успяваше да ме улучи както трябва, така че с чиста съвест да падна и да кажа: Да! Цяла инквизиция беше да се чудя как да му застана, за да ме уцели най-накрая.
- Не разбрах сега, ще ходим ли на море? Или пъ ...