Plevel

257 резултата
  • Човекът, който поправяше чадъри

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Прозорчето светулка, там отсреща,
    на масичка отрупана с чадъри,
    ръцете му огряни в бели свещи,
    той сменя части нещо си говори.
    Така го помня. В къщата до кулата. ...
      126  14 
  • Не си отивам

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Не си отивам. Нищо че те няма.
    Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
    Дори в миража да покълне плява,
    дори, да искам... ето да забравя.
    В дъждът, когато петък крачи, ...
      239  14  23 
  • Пастир

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Овчарят лежеше в поляна на края на юни,
    с две сухи тополи отколешен път и река.
    Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.
    Две фигурки луди под сянка на облак летят.
    Над сивата шапка трептяха тревите в омая, ...
      267  10  29 
  • Затворник

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Вали навън, блести дъжда,
    чертая устните в прозорец.
    Целувам ги, гори гръдтта,
    не искам в мен да си затворник.
    Вземи ключа, ръждясал сън, ...
      162  14 
  • Рисунка в гръб

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Очите му рисуваш как се смеят,
    под шапката целунал светлина,
    и гледаш го притихнала до смелост,
    с две бръчици край устните тъга.
    Там давиш се незнайно колко пъти, ...
      265  13  20 
  • Калъф за трупове - 2

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Повести и романи
    Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях пресипващ в плач.
    - Ей, ей, мъжки – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто. – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
    Руснакът усети потупване по гърба и при ...
      129 
  • Справочник за изяждане на същности

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Какво ли има с тебе да делим?
    Какво кажи, кое да ти предложа?
    Освен в едно легло да приютим
    горелите ни като вестник кожи.
    Прочетена от теб, добре мълчиш. ...
      253  12  21 
  • Странични дефекти

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ...   253  23 
  • Огледало

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Не сме ли хората крадци,
    на мъртви дни, лета, сезони,
    броим си дните да заспим,
    а те оказват се пирони.
    И всеки чук е стон на звяр, ...
      235  12  25 
  • Диагноза - Гравитация

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Когато се заключи беше малък,
    а пръстите му – мънички ключета
    тогава още можеше да бяга
    и клетки да разбива на парчета.
    Тогава още можеше да вярва, ...
      110 
  • Калъф за трупове

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа положен в бял найлонов калъф сега се виждаше само главата. Беше мъж ...   207  17 
  • Годината на Самуил

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    Очите му вече нищо не различаваха в мъглата, през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той с ...   288  15  27 
  • Той само...

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Не съм разбрала. Сигурно пияна,
    се втурнах да спасявам свобода...
    Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
    кога ли ме научи на това?
    Цигулките тогава ме щурмуваха. ...
      376  26 
  • Маршрутите на любовта

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...   226  12 
  • Завръщане

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...   220  19 
  • Черното момиче

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...   450  12  40 
  • Пъзел с делфини - 3

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    От гарата, така както бяхме пияни от целувки, се запътихме към колата на Игор. Първата вечер отидохме на хотел. Бях умряла от глад, затова още на рецепцията си поръчах пържени картофи със сирене и помолих да ми ги качат в стаята. Стаята беше приветлива и малка, с тъмни пердета, леглото застлано с бя ...   237  22 
  • Сън

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Мое крехко мълчание,
    позвъняваш ми нощем,
    на прозорец почукваш
    да говориш в съня ми.
    Като с човка на птиче, ...
      227  11  22 
  • Изкачването

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...   372  13  31 
  • Бе в синя шир

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    "На клепките ми грее светъл сън
    и моля се дано да те достигне..."
    Виж птиците политнали нагоре
    се връщат на земята, но без рани.
    Не знаят хората, така не могат – ...
      329  17  28 
  • Сладко от череши - 2

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Повести и романи
    Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...   304  10  29 
  • Пътуване до Бургас - 1

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Повести и романи
    Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...   301  10  29 
  • Слабост

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Забравих как се пише за раздялата,
    защото плачат липсите изстинали.
    Забравих даже да затопля стаята,
    но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
    А ние никога не сме се срещали. ...
      358  16  30 
  • Продавачът на пояси

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го ...   259  13  28 
  • Господин Кил

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    През 2003 - та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...   357  30 
  • Глад 4

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Повести и романи
    Когато влязохме, залата наподобяваше гигантски кошер и всеки търсеше своят номер с клетка. Безброй очи като скенери ни преценяваха, гласовете се кръстосваха, около нас, заплитаха ни и ни пропускаха между костюмите и роклите си. Очаквах Росен да срещне някой познат и така да добия повече информация з ...   334  10  18 
  • Глад 3

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиш ...   262  13 
  • Глад - продължение 2

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Повести и романи
    Ръцете му се бяха сковали от студ.
    - Студено ли ти е? – го попитах
    - Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
    Продължение 2-ра част
    - Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи. ...
      867  11  13 
  • Черната коза

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ...   389  13  33 
  • Тъмнината вали от очите ти

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Тъмнината вали от очите ти, мамо.
    Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
    като кораб я влачех през детинството нямо,
    като в сън я изплаках, със звездите в морето.
    С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...
      371  18  33 
  • Вяра

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия » Друга
    След осмия си вой, те измълчах.
    Така че погрозняха всички зими.
    А мислите по листите горях,
    да ги изплаша, че са толкоз сини.
    Да ги накажа. Ти дали разбра? ...
      289  21  17 
  • Малка приказка за песента

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ...   250  11  19 
  • Момиче в каросерията

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    Момиче в каросерията
    Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...
      362  12  30 
  • ****

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Тоз болен звяр човекът си отива,
    в бездушно отражение на сянка.
    Върви по склона в залеза се скрива
    и твърде рядко между нас се мярка.
      191  13  12 
  • Глад

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази, Хумористична
    Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара. Естествено, това нямаше да е толкова фатално, ако ходех пеш, но понеже се движех с любимото си колело, много се изплаших. Затова на връщане реших да спра в парка, да си отдъхна от случката и да огле ...   364  10  18 
  • Танц

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    В сърцето ми надраскано от нокти,
    прескача пак нещастен,тих шансон.
    Но виждам, че след седем - осем водки
    антрето ми превръща се в салон.
    За бал. Аз ставам да танцувам, ...
      391  17  35 
  • Морзовата азбука на щастието

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия » Бели стихове
    Прочете по въздишките
    на детето си,
    морзовата азбука
    на щастието.
    По слънчевите отблясъци ...
      212 
  • Ендрю

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза
    Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохр ...   296  25 
  • Спомен

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    Моят татко замина на път,
    мисля точно преди трийсет години.
    Там в сърцето направих му кът –
    образ светъл във висящи градини.
    Този спомен остана във мен. ...
      190  16 
  • Жената на гробаря

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Поезия
    До късно на терасата простира,
    окъсаните дрехи на съпруга си.
    В джобовете понякога намира,
    парче земя и блян за съществуване.
    Косите си замята срещу залеза. ...
      617  29  44 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.