Бе началото на април. Времето тъкмо се затопляше и природата се пробуждаше. Дърветата се обагряха в зелено, цветята започваха да се усмихват с красивите си цетове, слънцето започна да блести по ярко, а небето стана кристално синьо.
  Тя бягаше по дългия и просторен коридор, като чистият ù смях достигаше до всяко ъгълче. Златната ù коса се вееше свободно, сякаш е класове пшеница подухвани от лек ветрец. Очите ù бяха изгарящи - пъстри, цвят на разтопен топал. Милиони емоции се преплитаха в тях, най- вече вълнение. Щом мина покрай единия от слънчевите прозорци, лъчите осветиха лицето ù. Ясни черти, високи скули, мъничко носле и голяма, чаровна усмивка. Струва ви се невъзможно съществуването на такова момиче? Името ù бе Нина Тодорова- ученичка с големи амбиции. Точно в момента бързаше към концертната зала.
 - Нина, почакай! - дрезгавият глас на Ивайло прокънтя в коридора.
  Ивайло бе най-добрият приятел на Нина и я пазеше и обичаше много.
- Размърдай се Иво, искам да си намерим места! - Нина се провикна, като влезе в залата.
  Беше препълнена. Красиви момичета, тонове парфюм, мачовци, викове, фалшиви усмивки. Нина се отврати. Опита се да открие места по напред и откри най-добрата си приятелка Виктория - красиво момиче с нереално дълга кестенява коса и очи с цвета на течен шоколад. 
- Хей, знаеш ли кой ще танцува? - Тодорова се провикна, за да може дългокосото момиче да я чуе.
- Сещаш ли се за онези момчета, за които говори класната? - Виктория ù отвърна с почти същия вик.
-Ееее?
- Те двамата, заедно с още едно момиче. - провикна се отново Вики.
- Аха, ясно. - Нина остана разочарована.
  Златокоска обичаше да си играе с момчетата. Не вярваше в любовта, а и не искаше да я изпитва. Милион пъти бе виждала как приятелките, дори майка ù страдат заради това чувство, за това се беше заклела никога да не се влюбва. За сметка на това обичаше да чете за нея - романите, разказите, те я учеха на това, че любовта има две страни. 
- Ето ги. - Виктория откъсна Нина от мислите ù и тя хвърли поглед, изпълнен със скука към сцената. 
  Появиха се грациозно, точно както очакваха всички. Тя беше много красива, точно като Снежанка - с коси, черни като абанос, устните ù бяха аленочервени, а кожата снежнобяла. Той също бе красив - руса коса, строен с ясно изразени стъкленосини очи. Нина веднага го забеляза - винаги си беше мечтала за такова гадже.
  Танцуваха танго, наистина много страстно и си пролича, че са доста близки. Точно тогава се появи и друго момче - висок, строен, с дълга руса коса.
- Господи, погледни го какво е дърво, а и е ужасно грозен! Коя ли ще го хареса?! - Нина му се изсмя подигравателно.
- Внимавай какво говориш, Нина! Той е най-добрият ученик, всички го уважават.- Вики веднага я скастри, но Нина отново се изсмя. 
- Никога не бих му се кланяла само, защото е известен. - Тодорова се обърна точно когато тангото свърши, а от нея като знак за присъствието ù остана само ароматът на парфюма ù.