Aleto12
24 резултата
Всички деца обичат Коледа. Това е най-светлият празник от годината, когато семейството се събира цялото на трапезата. Има някакъв чар в това да видиш баби и дядовци, лели и вуйчовци да те щипят по бузките и казват колко си пораснал. Да, това бе хубаво, но само в семействата от филмите..
Нейното семе ...
  364 
Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...
  396 
Провал, провал, провал.. Да усещаш как животът те е увил в жестоките си пипала и изсмуква от теб жизнената ти сила. В един момент ставаш толкова безсилен в борбата да се освободиш, че се превръщаш в безлична част от пейзажа...
Тя бе точно това. Мразеше живота си до най-малката частица от него. Не, н ...
  388 
Не го преживях, никога. Бях малка, не повече от 10 годишна, когато дядо ми казваше, че ако обичаме някого достатъчно силно и той си тръгне от нашия живот, ние никога няма да го забравим. Това се случи с мен, естествено, не беше с щастлив край.
Обичах го, дори обичах, е прекалено слаба дума за чувств ...
  637 
Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните зал ...
  426 
Легенда, превърнала се в блян за жените и ад за мъжете.
Той обичаше да си играе. Изкушаваше дамите галантно и с обожание, за да открадне сърцата им. Колко се забавляваше с женските чувства. Очите му бяха пълни с обещания. Той бе хищен ловец, който знаеше как да примами всяка една своя жертва. Никога ...
  487 
Посети ме нощем
когато спя
с разпилени коси
и с мисли
витаещи ...
  379 
Не можех,
да не те обичам
поне малко,
в този глупав живот.
Сърцето ми да бие лудо ...
  496 
  814 
Поредният скучен час. Отново си драскам нещо в тетрадката без интерес. Тик- так, тик- так, часовникът отмерва последните минути от часа. Гласът на учителката отново прокънтява в ушите ми:
- Запишете си за домашно „Човекът е осъден да бъде свободен”.
Надрасквам на бързо изречението, прибирам си нещат ...
  682 
Отварям вратата на стария апартамент. Усещам аромат, аромат който ме завръща в отминалите ми години и ми шепне "спомни си". Нищо не се е променило. Всичко си е същото. Аз съм същата и вече друга. Книгите стоят подредени по рафтовете, потънали в прах, записките ми стоят разхвърляни по бюрото. Надраск ...
  823 
Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- ...
  461 
Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи ...
  437 
Бе началото на април. Времето тъкмо се затопляше и природата се пробуждаше. Дърветата се обагряха в зелено, цветята започваха да се усмихват с красивите си цетове, слънцето започна да блести по ярко, а небето стана кристално синьо.
Тя бягаше по дългия и просторен коридор, като чистият ù смях достига ...
  503 
Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, ...
  481 
Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...
  595 
Хубаво е, когато не изпитваш чувства. Чувстваш се някак свободен и спокоен,
неангажиран. Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта, че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са. Същото си мислеше и тя - една бунтар ...
  489 
Не можеш да устоиш нали? Тези перфектно сини очи не те изпускат от поглед. Следят всяко едно твое движение, познават те отлично, без ти дори да подозираш. Знаят начина, по който извиваш китката на дясната си ръка и как подпираш елегантно брадичката си, знаят какво означава онази твоя леко крива усми ...
  582 
Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която гласеше:
"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят да сбъдна очакванията ти и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. И когато в срещата си се размин ...
  821 
"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля к ...
  1659 
Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...
  841 
Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е.
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, съ ...
  585 
Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...
  739 
Целувки, по-изгарящи от огън, нежни като шоколад, целувки, без които те не можеха да живеят. Всеки път, щом устните му докоснеха нейните, тя потрепваше. Не се интересуваше от хорското мнение, от това, което хората говорят за него, той беше точно това, което тя искаше - страстта, тръпката, изгарящото ...
  1071 
Предложения
: ??:??