kopele (Ирен Попова)
100 512
12.01.2011 г., 15:00 ч.

Война. 

  Проза
883 0 5

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държава, неспособна на автаркия. По дяволите, как ми липсва тази наша война. Тогава поне те имаше. Да ме бяха убили куршумите ти, ако знаех, че толкова бързо ще си тръгнеш. Не вярвах, че ти липсва смелост. Знаеш ли, всъщност не вярвах, че си толкова смел. Себенедостатъчността е често срещан недъг. А аз направо съм патологичен случай. Не свиквам.

Сънувам често. Теб.

Плача.

За нашата малка война.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пустота... след такава война, единият дълго я носи в душата си и тя е по-страшна от самата война...
    Липси, липси, липси, пълзят навсякъде.
  • Себенедостатъчността е често срещан недъг...
    точно така е...прозряла си много житейски истини...
    Ирен, невероятна си..
  • ...изгнили в слепотата на заблудата в очите ми," Прекрасно осъзнаване! Знамето е в теб!!! Поздрави, Ирен!
  • "Само мъртвите виждат края на войната"
    Платон - ако не ме лъже паметта.
  • Плача.

    За нашата малка война.
    Да, понякога ни е мъчно за кавгите!Хареса ми!
Предложения
: ??:??