Войната с хлебарките

Хлебарки! Като чуя тази дума, направо изтръпвам! Представям си малко кафяво, мазно същество, което пълзи около мен и е с цел да ме полази. Ужас! Ненавиждам ги, а ми казват, че тях ги е страх повече от мен. Не искам и да чуя! Имам една съученичка, която щом види, че момчетата от класа се готвят да убият някоя хлебарка, се стрелва да я спасява. Не я разбирам! Та историята, която ще ви разкажа е съвсем истинска и хем е смешна, хем ужасна.

Това се случи съвсем наскоро - преди да обявят националната грипна епидемия заради свинския грип. Беше петък и, както винаги, имахме пет учебни часа, втора смяна. Първия и втория час имахме математика, но учителката ни беше заместник, защото истинската ни госпожа беше болна. В клас бяхме само девет човека от общо 25! Толкова "много", че просто нямаше празно място! По принцип аз седя откъм прозореца на първия чин, точно пред учителското бюро. На един чин съм с Веси (моя приятелка). Та да си дойдем на думата! Споменах ли, че класната ни стая е развъдник на хлебарки? Е, това е проблемът! Ето я и историята.

Учителката по математика си обясняваше урока за уравнения, когато Веси с ококорени очи ме побутна и ми посочи перваза пред прозореца от лявата ми страна. Зачудих да не би и тя да се е разболяла, защото цялата беше побеляла и гледаше така, сякаш е видяла призрак. Обаче това, което тя се опитваше да ми покаже беше по-лошо и от най-грозния таласъм! Ааа, хлебарка!!! Извиках аз, като гледах как малката гадинка влиза в саксията на едно от цветята на перваза. Естествено, след моя вик, вниманието се обърна към мен. И госпожата видя напастта, но каза да си гледаме урока. Да бе! Целия ден не спрях да се оглеждам!

Та същия час, след видяния ужас, госпожата вдигна Миро на дъската да реши едно уравнение. Той излезе с недоволство и докато решаваше задачата си, настана тишина. Всички се бяхме задълбочили в писане, когато уплашеният крясък на Миро разцепи спокойствието: "Ааа, к`во е т`ва?!" - викна той. Леле, ужас! "Т`ва" беше хлебарка! Хлебарка на дъската! И просто си лазеше там. Госпожата скокна като млада сърничка и се отдрапна, а Миро се скри зад нея: "Е, хайде сега! Ти си момчето! Убий я!" - извика в ужас госпожата, но Миро гледаше като препариран. Тогава Майк (съученик) - нашето спасение, с дебелата си, 200-листова, тетрадка, надви хлебарчестия си противник само с един удар! Пльос! Спасени сме!

В междучасието останахме само 4 момичета в стаята - аз, Веси, Валя и Джей-джей. Реших да проверя саксията на перваза - за всеки случай. Все пак там видях да влиза една от гадинките предния час. Сто процента съм сигурна, че аз бях тази която извика, така че да ме чуе целия свят. Не знам защо! Може би, защото не очаквах да видя нещо в саксията или пък заради ужасната картина, която се разкри пред мен. Не се шегувам! Не всеки ден виждаш 30 хлебарки на едно място и то в саксия! Бяха толкова много и толкова пълзящи, колкото съм убедена, че имам по пет пръста на всяка от ръцете си! Естествено, момичетата зад мен останаха със спукани тъпанчета по вина на крясъка ми! Опа, съжалявам! Едната от тях направо щеше да колабира при отвратителната гледка! Това което направих след ужасения ми вик доста ме учуди. Така де, не знам защо, но го направих! Взех химикалката на госпожата от бюрото й и започнах да бутам с нея саксията с хлебарки. Бутнах един, два пъти - на фона на уплашени момичешки крясъци, но единственият резултат беше бягството на една заблудена хлебарка към пукнатината в стената.

Вторият час започна! След като ние четирите обяснихме ситуацията на момчетата и на госпожата, можехме да обявим "начало на ВОЙНАТА"!

Ник взе саксията и я извади от чинийката, при което всякакви размери хлебарки се стрелнаха по перваза. Госпожата се беше екипирала със сборник за задачи и бойна стена - съученика ми Жоро. Майк-терминаторът и Миро бяха въоръжени с по една дебела тетрадка, тежаща поне два тона най-малко. А ние, момичетата, гледахме отстрани. Нека битката започне! Наистина се учудих, когато видях, че Миро се спуска пръв в атака към чинийката, пълна с вражески войници. Той започна с всичка сила да удря чинийката. Целият се тресеше! Но едва ли е убил нещо, защото все пак чинийката е вдлъбната, а хлебарките са в нея. Най-много да са получили сътресение на мозъка. Дойде ред на Майк да атакува, но щом изби няколко вражески легиона, избърса тетрадката си в Силвестър! Ужас! Жоро пък уж каза, че ще се погрижи да победим в битката, а последно го видях да седи на един далеч от войната чин. Голям е герой просто! Някои от хлебарките се измъкнаха в пукнатината на стената, която по-късно запушихме със салфетки, но повечето гадинки бяха терминирани! Победата беше наша! Чувствах се страхотно, макар че след тази случка не спрях да се оглеждам три дни подред.

Иначе ние сме ШАМПИОНИТЕ!