Врабчета
Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него?
- Всъщност не! - каза чичо ѝ - Той знае всичко за нас. За него ние не знаем почти нищо. Ние можем само да го чувстваме, но не и да го разбереме нито да го опознаем.
- А как да почувствам Бог?
- Ето, вземи тези семки... Хвърли ги на врабчетата! Как се почувства?
-Щастлива. И ги обичам.
- Ето, така се чувства Бог!
- А тогава ти защо ти просто не хвърлиш семки на врабчетата? -попитах тя - Ами ходиш с расо?
- Напротив! Направих го. Ти беше врабчето ми.
Автор Росен Николов © всички права
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Николов Всички права запазени
