1.04.2020 г., 1:31 ч.  

Време е за урок 

  Проза » Други
433 3 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

3 мин за четене

Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали от тоталитаризма на Тато в рая на същинската демокрация, набързо я оплюха, защото се почувстваха като доживотни затворници, амнистирани внезапно без предизвестие. А тя бе уж мечтаната манна небесна. Вярно е, че свободата е най-тежкото бреме за всеки, който е неподготвен за нея. Защото при наличие на пълна свобода, сякаш изпадаш в състояние на безтегловност. А безтегловността е трудно поносимо състояние. Свидетели сме на това, как при няколко последователни празнични дни средностатистическият българин буквално пощурява, защото не намира опорна точка за равновесие. За него празник означава ден за празнене, за преяждане и препиване. Низшият му манас се стреми да се приземи към вулгарно материалното - негова първосъщност. В такива дни броят на битовите престъпления рязко скача. Безумието взема връх над трезвото и рационалното. Казано другояче - гледката е отвратителна и унизителна за духа. И ако сред сподвижниците на Христос се намери един-единствен Тома Неверни, неповярвал в Божието възкресение, то почти всеки българин може да бъде счетен за Тома Неверни. Може би затова Бог съвсем далновидно не благоволи да възкръсне в нашите земи. Има една известна мисъл: "Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да се сбъдне!". Точно това се случи в България. Демокрацията у нас беше масово охулвана от клонингите на Тома Неверни. Те хленчеха и искаха твърда ръка, а може би нещо друго, което да е твърдо и да им напомня по действието си на остен, предназначен за мястото,  където слънце не огрява. Толкова много се вайкаха и хленчеха за твърдото нещо, че най-накрая Бог чу молбите им и им го прати в лицето на извънредното положение, целящо ограничаването на разпространението на КОВИД 19. Настъпи краят на демокрацията и на коституционните права. Българите, като цяло, най-сетне получиха мечтаното развенчаване на демокрацията. При това го получиха във възможно най-мек вариант, за което свидетелства този линк:

 

https://youtu.be/Kf6yXlEfm5A

 

Тук трябва да похвалим правителството за навременните мерки, които то взе. Охулваният от българското племе премиер се оказа по-мъдър и предвидлив от големия бял баща във Вашингтон, от баба Меркел, от президента Макрон, от италианския си колега, както и от редица други премиери на големи държави. В резултат, у нас има най-малко заразени със смъртоносния вирус. Но българинът отново негодува и го ругае. Сега пък му залипсва свободата. Същата тази свобода, която същият този българин настояваше да бъде заменена с твърда ръка, сега изведнъж му се видя милна. Тази нация е трудна за разбиране. Веднъж представителите й масово я напускат, после на тумби се завръщат в нея. Мои роднини, част от обширната българска емиграция, които отдавна се устроиха на запад в различни държави и получиха съответното чуждо гражданство, тези дни буквално ми счупиха телефона, за да ми хленчат и да се оплакват. Всеки един от тях се оказа заразен с КОВИД 19. Оплюваха с лека ръка американското, френското, италианското и германско здравеопазване. Явно много са го закъсали, защото по-рано аз за тях сякаш не съществувах, но ето че изведнъж панически започнаха да се свързват с мен и да ме молят за спасителни съвети. Тези хора, колкото и да са ми близки, според мен днес си получават заслуженото. Те са изменници на родината. Част от тях напоследък се срамуваха, че са българи и идвайки през летните месеци на гости се държаха като чужденци, считайки своите български събратя тук за туземно население. Известна мисъл гласи: "Бог забавя, но не забравя!". Дойде ден всеки да сърба това, което си е надробил. Генът на хитрия Андрешко ще попадне под ударите на гнева Божи, защото хитрец в Бога не вярва.

 

А ние българите е крайно време да си зададем въпроса - какво всъщност искаме: диктатура или демокрация? И не само да си го зададем, но и да му отговорим ясно, почтено и без бай Ганювски преструвки и увъртания!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно - и точно както аз си го тълкувам, всички сме едни
    всезнайковци, но наистина обаче, не знаем какво точно искаме..., - манна небесна...
  • Дойдохме си на думата...,Младене!
  • Наистина сме трудни за разбиране! Най-вече обичаме т.н. слободия, ама само за себе си, не за другите! А на тези в чужбина, освен "О, неразумни юроде...", да кажем и да не идват да ни заразяват!
Предложения
: ??:??