- Дядо!... Дядооо...
Старецът с пъшкане стана от камъка.
- Какво пак?
- Нещо шумоли в храстите.
- Ми нека си шумоли.
- Ма, много страшно шумоли. Хайде, идвай де!
- Аз да не съм ракета. Виждаш, че идвам.
- Не та гледам, щото гледам страшното.
- Гледай ма мене, аз съм по-страшното.
Момиченцето се обърна и се усмихна.
- Не си, щот не си в храстите.
Мъжът разтвори шубрака. Там една костенурка тържествено, вдигайки крак след крак пълзеше. ...