Времето и човекът

   Котаракът подгони малкото, сиво мишле и в момент, когато кръжеше из полупразната стая, с овехтели мебели, се появи Мизерников. Прегърбен, с позакърпен тук-там халат, обут в домашни пантофи, които всеки момент щяха да предадат Богу дух.

   Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продължи своя бяг. Котаракът се хвърли връз него. То направи последен, отчаян опит и се намери в лапите му. Чу се писък, скърцане с зъби и накрая нищо.

   В този момент Мизерников се приближи до котарака, който хищно го погледна с кръвясалите си очи. Той остана неподвижен. Гледаше с широко, отворени очи. Откакто Мария го напусна, той се усамоти. Не допускаше никой до себе си, освен мършавия котарак. Всяка вечер, останал сам, му се привиждаха сенки, които обикаляха и ехидно му се надсмиваха. Нима беше виновен за това, че времената бяха тежки и изпадна в такава бедност! Беше съкратен от работа. А инак по професия беше инженер. Приватизираха завода и алчни търговци го закупиха за дребни пари. Сърцето му се бунтуваше, но сам нищо не можеше да направи. Хиляди бяха такива като него. Времето беше на страната на хитреците. Имаш пари и всичко е твое. Крадеш, хващат те и те пускат. Мафия цареше наоколо. От нея не можеше да са скриеш. Довеждат ти ония, с яките вратове и утре те няма. Конкуренция, братче! Кой над кого и ако си над някого, или ще ти хвърлят бомба, или ще загинеш както си караш колата.

   Мизерников реши, че ще си живее бедно. Често си лягаше с празен стомах, но беше спокоен, че нямаше кой да го гръмне. Един ден си каза: "Ще поема по нов път, който ще ме изведе от мизерния живот!" Откри си малка фирма за проектиране. Всичко вървеше много трудно. Данъците големи, хората бедни. Въпреки това, той беше щастлив. Духът му го окриляше и даваше нови надежди. Освежи дома си и заживя в хармония. Разбра, че да се бориш, е най-важното нещо в живота. От този миг той вече не беше самичък. Намери си добри приятели, които го подкрепяха и помагаха.

   Един ден, както вървеше по улицата, видя дете, което неволно се насочи към него и го хвана за ръка. Две очи го приковаха. Срещу него стоеше Мария, а детето? То му се усмихна и припна към майка си.