Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и всичко, което не зависи от нас. Зависещо от наши проектирани страхове върху всичко извън нас. Нали - по-лесно е така? Разбира се, че е по-лесно да обвиним някой друг, но не и себе си.Вкопчваме се винаги върху неща извън нас, а не около нас.Търсим истината и разрешението не в нас, а извън нас. Да - защото е по-лесно. Само, че всичко е в нас. Защо не търсим отговорите в самите себе си? Защо търсим въпросите си в другите? Защо по-лесното винаги е предпочитано? Нима ни учи на нещо? Учи ни - единствено и само на провал, вкарващ ни в един омагьосан кръг. Животът, светът е пълен със знаци, предупреждаващи ни за предстояща промяна, дори щастие. Трябва да се научим да виждаме онези мънички неща, появяващи се в ежедневието ни. Хората, които срещаме, са също знаци, носещи ни послание, помагащи ни да извървим пълноценно житейския си път. Да - може хората, срещнали по пътя си да са лоши, но тяхната цел е да ни научат на нещо по-добро. Нещо, което може да „изземем“ от техния престой в живота ни. Важно е да умеем да тълкуваме всяко нещо. Да намираме смисъл в него. /Защо? С каква цел? На какво ме учи? Защо в този момент?/ Въпросите, които ще ни помогнат да разчитаме скрититез наци в живота ни. Извличайки информация за случващите ни се събития, било то запознанство с нови хора или просто лоша случка, всичко това ни прави по-добри и преуспели.Преуспели в нашият свят, нашия вътрешно-духовен храм. Растем, учейки се от грешките си, растем, когато намираме смисъла във всяка случка, било то лоша или хубава.Смисълът ни прави живи хора. Без смисъл дали живеем? Физически - да! Но дали това е достатъчно? Когато намираме смисъл в нашата обръжаваща действителност, ние намираме начин да продължим напред по по-добър начин, а когато намираме начин ние преследваме цел, а целта ни кара да преуспяваме, преуспявайки удовлетворяваме не само себе си, а своята душа. А не е ли най-голямото богатство - да удовлетворим истински душата си?
© Дамла Всички права запазени