Втори шанс
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, освирепял от глад. Бе усетил сладкия аромат на невинната детска кръв. И си помисли, че тази вечер ще пирува.Последва изкушилия го мирис.
- А, какво си имам тук! – възкликна той.
Изгаряше от нужда да впие зъбите си в малкото, топло телце. Да разкъса нежната кожа. Да отнеме живот. Но от толкова дълго не се бе хранил. Затова щеше да се наслади на сама сервиралата му се вечеря преди да я изяде.
Първото, което Деймиан почувства, бе свой събрат. Второто бе кръв. Детска кръв. С особено сладкия си аромат и вкус тя се отличаваше от тази на възрастните. Но този аромат бе примесен с нещо друго. Пое си дълбоко дъх, за да разбере.
Мърша. Ароматът и беше смесен с този на детето. Предупреждаващи камбанки з ...