Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
24.07.2007 г., 11:33 ч.

Вяра 

  Проза
1460 0 5
1 мин за четене
 

    - И какво следва? - попита ме Мишел - разтърси крилцата си ръсейки от вълшебният прашец, навсякъде около себе си.

    -Нищо - отговорих й. - Всепоглъщащо Нищо. И все напред, нали не сме някакви смешни човечета, ограничаващи се само с едно съзнание. Нали из тях пътуваме и градим Характери.

     - Знеш ли, последният път срещнах едно Ехо. Беше с добри маниери и от добро семейство. Красиво беше това Ехо, много беше красиво. И искрено.

     - Защо се беше озовало при нас?

     - И аз това го питах. Оказа се, че принадлежало на един много готин младеж. Същият като него, все пак негово Ехо е.

     - И все пак?

     -Ами нищо особено. Даже много си беше готино момчето. Такова едно Целомъдрено.

      - Ей, защо я използваш тая дума?

      - Поради липса на друга, миличък. Човекът много зле го беше изпращяла религията през краката. Чак мен ме заболя. Ехото от несбъднатите му мечти лакатушеше около него - болно, осакатено, нещастно. Прегъваше се на малки кръгчета, въртящи се около целомъдрена ос на осъзнаване. Или по-добре да кажа пре... ване. Целомъдрено, такова едно.

        - Знаеш ли, аз преди познавах едно такова момче. Бях много малък и много го харесвах. Той, разбира се, така и не разбра.На него му се случи същото. След това не можех да го позная. Останах самичък много дълго време, преди ти да се появиш. Преди няколко дена го видях и се заприказвахме. Тъпо казано. Той ме ругаеше, аз слушах... ЦЕЛОМЪДРЕНО!!! Понеже някакви демони ме били обладали. Викам му: не са демони уе, съвсем нормални хора са си. Ама кой да слуша, нали Иисус е от нашия отбор и ей сега ше ви бием на мачАААА.

         - Що въобще се заприказва с  него.

         Знам ли, май Вярвах.

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами исках разказът да звучи възможно най-пространствено.Нещо като балон пълен с безвремие,в движеще се около него вечност.Може би съм попрекалил в тази насока.
  • Ами...имам някакво предположение какво точно се случва, но се чудя дали и ти самия знаеш, А? Интересно пишеш, увлекателно, оригинално и със сигурност караш мозъците да се гърчат в търсене на отговора...което си е направо СУПЕР!
  • Може би се лъжа, но по нещо ми напомня стила на Бредбъри и компания!
  • Наистина, трудно смилаем разказ, ама е готин. То и лесните за разбиране неща, всеки може да си ги изтълкува както си поиска.
  • Интересен разказ!
    Трудно възприемчив, наложи се да го препрочета.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??