Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но успях. Мислех само за едно...
Обичам да шофирам сама, имам нужда да остана сама, да си мисля за всички онези неща – за вярата, за любовта, за надеждата, за живота... Запътих се към Средец. Там живее моята леля, леля Марга. Красива жена на 60 години. Тя живее в една стара къща, порутена почти. Живее сама в една малка стая с две легла, един телевизор и една печка. Когато влязох в малката стая, тя се усмихна като слънце, което е стояло покрито с одеяло и е чакало някой да го открие, за да блесне. Усмихна се и озари цялата стая. На душата ми стана някак топло. Погледнах я и оставих плодовете върху леглото, покрито с черна покривка, прогорена в края от въглени. Пресегнах се и я прегърнах. Тя ми р ...