Жабокът (Гедеон)
351 2132
17.02.2022 г., 19:08 ч.  

Вярвам!!! 

  Проза
250 3 14
2 мин за четене

  Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.

Да, всичко това го знаех до снощи.

Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат да чака пред скенера. Отец Стоян, прекрасен човек, много интелигентен, които дълги години служеше в църквата и изнасяше чудесни проповеди, но го изгониха, защото не спазвал канона. Преживя го много трудно, но не поиска помощ от никого, не се оплака на никого и остана добрякът, който се усмихваше на всеки и всеки му пожелаваше Бог да му помогне.

- Здравей, Отче Стояне.

- Здравей, Докторе.

Така усмихнат, много ми приличаше на дядо Коледа с дългата си бяла брада.

- По какъв случай си при мен?

- Извини ме, но синът пощуря, да идвам. То нищо ми няма, само дето ръката ми тръпне малко.

Влязохме в залата и го сложих да легне. Включих апарата и на монитора започнаха да излизат срезовете.

Нее... Не може да бъде!!!

Надигнах се и погледнах през оловното прозорче. Отецът, стоеше усмихнат загледан в тавана.

Не може да съществува, нито да ходи, нито пък да се смее. Той нямаше мозък! И двете хемисфери, бяха черни от обширните инсултни полета. Нямаше здрава тъкан. Някакви мизерни островчета сравнително здрави, които дори нямаха стойност.

През десетилетния си стаж съм виждал, как пред очите ми умират хора, имащи нищожни, почти колкото 50 стотинкова монета инсултни огнища, без да могат да говорят и да са адекватни, а Отец Стоян се смееше... И като се изправи, говореше ли, говореше... Дори не го чувах.

Веднага повиках линейка с носилка, за да го качат в Неврология, но старецът упорстваше, че няма да легне.

- Докторе, направо съм ти сърдит, що извика линейката, като може да има хора, на които ей сега да им потрябва по спешност.

Качиха го по стълбите, а аз се върнах в кабинета. Стоях гледах в монитора и не вярвах. Пред мен се срина цялото ми обучение по медицина, дългият ми стаж, сигурността, че знам, кога нещо е нелечимо.

Цяла нощ мислих върху това и продължавах да не вярвам, защото просто бях хуманен лекар, а не нещо друго.

 Днес съм в стаята му. Отново ме посрещна усмихнат с поздрава "Дал Бог добро"

Вече знаех, че Бог наистина дава добро и го дава на тези, които са го познали. Защото животът не е в плътта, а в Неговите ръце.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бог наистина прави чудеса,понякога не само за самия човек,а за тези около него.И ето,ти разнесе това чудо на много хора.Бог да те благослови да бъдеш инструмент в Неговата ръка за чудеса.
  • Замисли ме, Жабок. Аз също вярвам, дори когато науката и вярата привидно си противоречат. Ще си позволя дори да допусна като лаик, че вероятно не е толкова важно колко големи са пораженията, а къде са. Нали използваме само 1% от мозъка си? Може би пораженията при отчето са били в останалите 99%? Казвам пак, това е само лаишко допускане и говоря принципно. Ти знаеш най-добре като специалист. А чудеса стават, вярвам в тях. Дори и дадено събитие да има някакво научно обяснение, фактът, че се случва изключително рядко, говори сам за себе си. Това, кое има стойност и кое не, е относително. Щом е там, значи има предназначение. Поздравления!
  • Слава на Бога! Свидетел си на чудо. Човек предполага, а Господ разполага
  • Иванова, учил съм шест години за да стана лекар и още осем, за да придобия две специалности, така че не желая коментари от този тип. Споделих, за тези, които имат нуждата да чуят това. За "образованите" има образователни учебници, за да станат по-образовани.
  • Поздрави за този текст!
    Благословена и творческа седмица!
  • Дай Боже да се замислят (да отворят сърцата си) и да повярват!
  • Затова и споделих, за да има хора, които да прочетат и се замислят и най-важното да повярват, че реално това става на земята.
  • Какво правеха Апостолите? Тяхната единствена мисия бе да свидетелстват за Исус. Така и ние трябва да свидетелстваме. В случая ти си свидетел, Бог ти е дал да станеш свидетел за Него.
  • Щураче, ако някой има наистина нуждата да повярва не е необходимо да му напишеш, че е от практиката на един лекар. Но може би си права, защото и Тома е поискал да докосне раните на Христос, за да повярва, въпреки че той е имал вярата си в душата.
  • Сигурна съм, че много хора имат нужда да прочетат това. Трябваше да му сложиш заглавие "Из лекарската практика" и да напишеш, че е действителен случай. Болестите, силната физическа болка лесно ни вкарват в заблуди и ние премаме диагнозите поставяни ни на основание показания на разни апарати. Но хора, там където свършват човешките ни възможности, започват Божиите! Не са мои думи, Бог ни го е обещал!
  • Руми, случаят е абсолютно реален и е единствен в практиката ми с такива огромни поражения. Сходен беше на болен с меланом, но това пак глуповато някои могат да го приемат за чудо в медицината, а то няма връзка с медицинската наука. От пациента се интересувах и днес. Вече е вкъщи при сина си и няма никакви оплаквания. Така че последното изречение от това, което бях написал си остава единствената Истина.
    Жени, щастлив съм, че си прочела това.
  • ВИ, ако историята ти е истинска, всеки човек трябва да се срещне с Бог за да го познае и осъзнае. Твоят ден е бил тогаз. "Стоя и хлопам на вратата и ако отвориш, ще вляза и ще бъда с теб (ще бъдем едно)"!
  • "Вече знаех, че Бог наистина дава добро и го дава на тези, които са го познали. Защото животът не е в плътта, а в Неговите ръце."
    !!! Днес имах нужда да прочета точно това... Благодаря.
  • След 4 дни ще си напиша сам коментар:
    Вярвам, че много са невярващите.
Предложения
: ??:??