вярвам в любовта
Някой, някога говореше ми тихо... любовта била измама, без болка любов няма! Някой, някога предупреди ме, че от любовта се страда, че белегът оставал, като от дълбока рана... Говореха, викаха, но аз не чувах, а отивах по-надалеч и по-надалеч... Любопитството ми бе голямо, докато не я открих - любовта... Сетих се за думите на много хора, но аз за миг дори не спрях да настоявам да я чувствам, без капка страх... Болеше, плаках, горях и въпреки хорските думи, никога не спрях, не спрях, защото вярвах, вярвах, че я има там, тъй истинска и тъй любима, вярвах, че не е само блян... Отново болки и сълзи, отново разпилените мечти, а те не спираха да ми говорят как от любовта цял живот ще ме боли глава... А аз наранена, бродеща с душа... търсех онази истинската -любовта! Не вслушвах се в съветите им, не обръщах внимание дори, водеше ме само вярата, че някой ден с любовта щастливи ще са мойте дни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
