28.05.2010 г., 14:47

Вятърът

774 0 0
1 мин за четене

ВЯТЪРЪТ

 

 

          Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха като пряпорци при поривите на вятъра. Погледът на стареца блуждаеше в пространството, като рееща се в безцелен полет птица. Лицето му бе отпуснато и безизразно. Кривнал леко глава към дясното рамо, в този миг той сякаш живееше единствено със слуха си. И като го гледах такъв, питах се какво ли толкова особено намира в свирнята на вятъра, та я слуша с такова внимание. Приближих се доста близо до него, но тъй като познавах странностите на чудака, не посмях да го обезпокоя с присъствието си. Без да поглежда към мен, обаче, дядо Илийчо явно ме бе забелязал. Той пристъпи на другия си крак, премести бастуна в другата ръка, погледна ме иронично и проговори:

          - Като ме гледаш да стоя тук, като побит камък на височината, сам, сигурно се питаш какво правя?

Нямаше защо да отричам. Проницателният старец четеше в мен като в отворена книга.

          -  Вярно е, че това се питах - отвърнах.

          -  Разсъждавах, синко - кратко обясни особнякът.

          -  В този силен вятър?! - учудих се аз.

          -  Ами точно за вятъра размишлявах. Стигнах до интересен извод. Ако те интересува, ще ти го кажа - и ме погледна въпросително.

          -  Разбира се, че ме интересува.

          -  Стигнах до извода, че човешката душа е като вятъра. Вятърът духа където ще и чуваш шума му, но не го виждаш, не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е и с човешкия дух и душа: виждаш проявленията им, но не ги виждаш, не знаеш откъде идват и накъде отиват.

          Преди да ми даде възможност да осмисля думите му, дядо Илийчо ми обърна гръб и подпирайки се на бастуна си, тръгна леко приведен срещу беснеещия вятър.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...