16 мин за четене
ВЪЛЧЕТО СОНЯ: МАГИЯТА НЕ Е ЗАВИНАГИ
Имаше една далечна страна , почти цялата обрасла с гъсти гори, които стигаха до брега на океана. И един ден, точно в средата на една от тях, на малка полянка, с гръм и трясък се приземи странната и малко луда вещица Радмила. Съвсем наскоро лигата на вещиците я изгони от редиците си, защото приносът й в запълването на ямите на злото никакъв го нямаше и какво става, това вещица ли е изобщо?
И ето, че Радмила яхна метлата и пое напосоки, без да знае къде отива. Не каза нищо дори и на съпруга си Казимир, прочут , но малко отнесен магьосник, защото се срамуваше от него.
–Какво е това място?- каза си тя- Май не изглежда лошо, може и да заживея тук. Но ще ми трябва къща...И по всичко изглежда, че ще си я правя сама!
Речено– сторено,нямаше полза да се колебае, времето напредваше и затова странната и малко луда вещица се залови за работа. Махна с ръка и храстите и тръните изчезнаха от поляната, а в средата й земята се покри с мек и пухкав зелен килим. Радмила ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация