Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ!
Вълчицата (3)
ФИДАНА
Фидана запали втора цигара и дръпна глътка от ароматното, горчиво кафе.Притвори очи, за да се наслади на всичкото това, изтегната на походното си легло на голямата тераса откъм градината. Животът ѝ до сега се въртеше като лента. Нима Бог беше толкова добър към нея,че всичко, което започваше ,се уреждаше от раз? Отърва я от няколко неща наведнъж.
Върна се назад в миналото.Спомни си как с облекчение си отдъхна, когато докараха трупа на Иван и еспертизата доказа,че пиян е паднал в реката и се е удавил в оная злокобна нощ, която скри греха ѝ.Мина ѝ през ума, че наистина детето можеше да не е негово, но тогава не съобрази, че само с една забежка това е можело да се случи. Реши,че вече няма значение и го отпъди от съзнани ...