Вълшебна пръчица
Вълшебна пръчица
Алисия беше петгодишна, когато чу от баба си, че желанията се „бъдват”, което означава – „сбъдват” точно на Бъдни Вечер. Едва дочака празника и се помоли с цялата искреност, която можеше да се събере само в едно детско сърце:
„Дядо Боже,
Ти, Който спаси мама, когато се разболя,
Ти, Който даде на тати работа, за да имаме парички за хляб,
Ти, Който си научил баба на всички тези хубави приказчици,
моля те, дай ми вълшебна пръчица, като на феите от тях.
Моля Те! Моля Те! Моля Те!”
После, Алисия се прекръсти, както беше виждала да прави баба ù и си легна развълнувана. Тя вече знаеше, че Бог ще ù даде вълшебната пръчица, но кога и как, щеше да реши само Той.
Годините минаваха и дори самата Алисия не забеляза кога беше завършила гимназия и приета в Медицинска Академия – първата стъпка към сбъдването на мечтата ù да стане лекар. Въпреки че не се беше отказала от молитвата, която тайничко си повтаряше всяка Бъдни Вечер, тя беше осъзнала, че сбъдването на всяко желание е в ръцете и на този, за когото е отправено. Спомни си вечерта, когато баба ù умираше, а тя отчаяно я молеше да се лекува, като ù обещаваше, че ще стане лекар и няма да позволи да се разболее отново. Тогава старата жена ù каза с усмивка: „Ще станеш лекар, чедо, как няма – нали го искаш. Аз, обаче, съм уморена. Нощес сънувах как моят ангел плаче за душата ми. Ще отида при него, а ти не бой се.”
Алисия започна работа като санитарка в една болница още първата година от следването си. Не се гнусеше от нищо, а знаеше, че точно там ще бъде най-близо до онова голямо тайнство – границата между живота и смъртта.
Отново беше Бъдни Вечер и тя пое нощното дежурство, обсипана с благодарности от колежките, които имаха семейства и най-важното – деца. „Коя ли малка сладурана ще се помоли за вълшебна пръчица? Не бой се, какиното, ако е отредена за теб, аз мога да почакам,” – помисли си Алисия и се усмихна. След като повтори молитвата си и хапна с лекаря и медицинските сестри, предложи тя да обиколи оперираните. Всички бяха под упойка, така че екипът посрещна с готовност предложението ù. Алисия се спря до всяко легло, като подпъхваше завивките и пожелаваше оздравяване на всеки. Тъкмо щеше да загаси осветлението, когато ù се стори, че чува леко стенание от едно легло. Върна се там, където лежеше жена на около петдесет години. Според картона, беше оперирана от киста на левия яйчник, вследствие на което същият беше премахнат. Операцията беше приключила малко преди началото на нощната смяна.
- Алисия, ти ли си? – попита жената, от което момичето пребледня.
- Ъ-ъ, да... аз... Извинете, познаваме ли се?
- Не, но ако имаш време, ще ти разкажа.
- Преди това трябва да извикам доктор Петров и да кажа, че сте се събудили.
- Добре, а после се върни – имам да ти казвам нещо.
- Непременно.
Скоро Алисия се върна с лекаря и една от сестрите. След като проследи внимателно процедурите по прегледа, поставянето на успокоително и включването на система, каза, че тя ще остане да наглежда болната.
- Дано запазиш този ентусиазъм до края – каза доктор Петров и я потупа бащински по рамото. – Без него не се става лекар.
- И аз мисля така, докторе – усмихна се Алисия.
Щом останаха сами, Алисия придърпа един стол и седна до жената, нетърпелива да чуе какво има да ù казва.
- Сигурно те изплаших, пиленце. Трябваше да бъда по-внимателна. Извинявай.
- Няма нищо, разбирам Ви. Наистина, в първия момент се изплаших, но сега съм изпълнена с... интерес – за малко щеше да каже „любопитство”.
- Така... Сигурно ще ме помислиш за откачалка, която търси внимание, но ще ти разкажа всичко така, както го усетих. По време на операцията аз се отделих от тялото си. Бях чела много за подсъзнанието и „игрите”, които обича, особено в такива моменти. Това беше причината да се разкъсвам от борба между здравия разум и съвсем новите усещания. Накрая, реших, че няма да разсъждавам, а само ще наблюдавам. Ако трябваше да изгледам собствената си операция, бях готова да го направя. Скоро, обаче, бях засмукана в нещо много тясно, което приличаше на гърлото на фуния, а после, сякаш ме изтласкаха през широката част. Озовах се на брега на едно поточе. Грееше слънце, но беше толкова различно от обичайното! Приличаше повече на Луната по време на пълнолуние, а топлеше толкова приятно. Тогава, към мен приближи една жена. Уж беше от плът и кръв, но с толкова бяла кожа, че се страхувах да не се окаже прозрачна, когато дойде по-близо. Тя поклати глава и ми каза, че съвсем не ми било време да отида при тях. Спомена нещо странно – ангелът на душата ми още не бил проплакал.
- Господи – прошепна Алисия. – Същото каза и баба, когато умираше. Разказа ми как ù се присънил ангелът на душата ù, който плачел за нея.
- Точно така, мила. Това беше баба ти. Затова и знаех как се казваш, когато се събудих. После тя се плесна по челото, спомнила си нещо важно и каза да ти предам, че вече си получила вълшебната пръчица и знаеш как да я използваш. Това е знанието, че поискаш ли нещо, можеш да го постигнеш, стига да не се предаваш и да работиш за него. След това баба ти ме подкани да тръгвам преди да е станало твърде късно. Тъкмо наближавах отсрещния бряг, когато по коритото на потока връхлетя мътна, черна вода. Намокри ме по много странен начин. Само по корема – там, където ми е операцията. Накрая се озовах отново над тялото си и влязох в него, сякаш влизах в някаква стая. Заболя ме, но в същото време ми беше много леко.
- Аз... Чувствам се объркана, но Ви вярвам. Само баба знаеше за молитвата ми на Бъдни Вечер. Благодаря Ви, че ми донесохте надежда.
В края на дежурството си Алисия изглеждаше така, все едно току-що се беше събудила. „Младост,” – помисли си доктор Петров. – „На тази възраст се случват чудеса и то не само на Коледа.”
24.09.2009 г.
© Весислава Савова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
„Коя ли малка сладурана ще се помоли за вълшебна пръчица? Не бой се, какиното, ако е отредена за теб, аз мога да почакам,” – помисли си Алисия и се усмихна.
Ах, Веси!!! -
Прекрасно, Веси! Поздравявам те!
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif> -
Петя, Феичка, Бароне, без вас не бих се справила. Благодаря ви!
-
Добре.че чудесата се сбъдват не само по Коледа, Веси! Топло и благовейно Слово! Прегръщам те!
-
Вълшебница си!
-
Всяка мечта е интимна по своему,тя е силата,която ни дава крила...
-
Нели, пожеланията ти ме трогнаха. Веси П, дали вярата в чудесата и надеждите не ни прави малко по-живи?
Петинка67, развълнува ме. Валентино, та това е шедьовър, а атеизмът ти е право на личен избор, който уважавам. Дими, права си и в този аспект ще добавя, че винаги съм гледала на "прераждането" точно от тази гледна точка - приемствеността на добродетелите от поколение в поколение. Цецо, радвам се да го прочета. Миа, задължаваш ме с високите си оценки, защото зная, че не би ми спестила и слабостите, за което много те ценя.
Благодаря на всички вас! -
Прочетох.
Хареса ми и ме замисли. -
Веси,
Прочувствен и вълнуваш разказ за приемствеността между поколенията.
Мъдростта и житейската философия на бабата се предава на внучката.Добродетелите и добродетелните хора няма да изчезват, което е много хубаво. С обич ! Дими -
Много ми хареса, на мен... атеистът!
-----------------------------------------------
Ето тук нещо по повод плача на Ангела:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=96146 -
Благодаря ти, вълшебнице!
Имах нужда!!!
Прегръдка! -
Вярвам в чудесата и не само на Коледа!
Благодаря ти за удоволствието, с което прочетох! -
Много сбъднати чудеса и надежди,и за теб веси ! ...
-
Радвам се, че ви се хареса. Темата е колкото изтъркана, толкова и необятна. Това беше парченце надежда. С пожелание за сбъднати чудеса,
Весислава -
Невероятно е! Обичам , когато се случват чудеса, дори да не е на Коледа. Поздрав!
-
Веси, поздрави!
-
Оооо, милото момиченце...стана ми тъжно, че е изгубило баба си, а после хубаво, че тя е била винаги до Алисия и я е насочвала към мъдростта за постигане на мечтите и щастието..! Много топъл разказ!
Много усмивки! -
Много стоплящо душата ми подейства, благодаря ти и аз
-
Благодаря - Вълшебнице!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Светлинка, има още такива хора и за щастие, те са между нас.
Светли хора сте и благодарение на вас, пиша с още по-голямо удоволствие.