Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се уговори с продавачката да го запази за днес. Но когато за последен път преброи парите си, установи, че не му достигат петдесет стотинки. И сега се чудеше как да постъпи: да помоли баща си да му даде недостигащите стотинки (но тогава подаръкът нямаше да бъде само от него) или да се помоли на продавачката да даде паричките на другия ден (ала тя дали щеше да се съгласи?). Вече беше почти стигнал до цветарския магазин, когато забеляза как в края на тротоара нещо блести на слънцето. Наведе се и след малко в ръцете си държеше 50 стотинки. А след това хукна към магазина, за да вземе цветето. Как се изненада майка му, когато Борето ѝ подаде орхидеята (момчето си повтаряше странното име по пътя към къщи). Докато заспиваше, то си мислеше, че това е един от най-щастливите дни в живота му. Борката обаче не знаеше, че този ден е бил и вълшебен за него, защото се е срещнал с една вълшебна монетка.

Защо вълшебна ли? Ето нейната история

******

Имало едно време, а може и да я има и днес една монетна. Тя приличала на всички останали парички – от едната ѝ страна с изображение на човек, който язди кон, а от другата страна с цифри и звездички над тях. На монетката било изписано 50 стотинки. И звездичките били 12 на брой, точно както при всички останали стотинки, но.. Седмата звездичка била малко по-тъмна, защото в нея имало частичка от падащ метеорит. Частичката била много мъничка, като прашинка и не можела да се забележи от майсторите, които изработвали стотинките. И така никой не разбрал, че монетката придобила вълшебна сила – разбирала какво си говорели помежду си хората и усещала техните мисли. Стотинката често говорела с другите парички за това. Но никой не ѝ вярвал, че чувала всичките тези неща и ѝ казвали:

- Виж нашите гласове, какви са звънки и красиви. Много от хората ни държат в ръцете си и се радват на песента ни. Плачат, ако ни загубят. Сигурно си голяма фантазьорка.

Засегната от тези думи стотинката се скривала в най-тъмното ъгълче и дълго време не отивала при другите монетни, които си разказвали весели истории от своите пътешествия.

Вълшебната монетка също много пътувала и попадала на най-невероятни места – в джобове, чанти, портмонета, чекмеджета.... Харесвало ѝ да бъде на топличко. Веднъж, едно момче я изтървало, след като я сложило в скъсаното си джобче, и тя се отзовала в една локва. Лежала дълго във водата и изгубила своя блясък. От тогава и не обичала да се мокри. Харесвала децата. Те много ѝ се радвали, понякога я прибирали в специални кутийки (наричали ги касички). Измисляли си и най-различни игри с нея и други стотинки.

Един ден монетката надничала от ръба на джобчето на панталона и гледала навън. Това не било трудно, защото освен нея имало още много стотинки и горделиви левчета. Левчетата считали, че щом с тях може да се купят по-вече неща, значи са по-важни от стотинките. Затова се заговаряли само с монетките от 50 стотинки и рядко разменяли някоя и друга дума с останалите. Една мъжка ръка от време на време се вмъквала в джоба на панталона и опипвала паричките. „Пак доста съм насъбрал - чувала мислите на мъжа вълшебната монетка - време е да отидат при другите. Никой не знае, че ставам все по-богат. И така трябва, така никога няма да ми искат да им помагам“.

Времето било топло и в двора на училището играели много дечица. Монетката харесала едно момиченце, с руса косичка, сплетена на плитка, облечена със синя рокличка. Приличала ѝ на малка камбанка. Детето се било изморило от играта на гоненица и бързало към лавката, за да си купи вода. Но когато протегнало ръчичката си, една монетка от двадесет стотинки паднала на земята. Момиченцето я търсило сред тревата и не могло да я намери. То не знаело, че паричката попаднала в дупката на водопроводната шахта и водата вече я била отнесла далече-далече. Детенцето било много жадно и се разплакало. Точно в този момент край нея минал човекът с многото парички. Вълшебната монетка очаквала, че той ще купи вода на момиченцето и много се ядосала когато това не станало. И точно тогава решила да стане бягащата монетка, подскочила от джоба на скъперника и се търкулнала в тревата, така че да я освети слънцето. Момиченцето я видяло и се зарадвало. Купило си вода, а после се върнало при приятелчетата си и отново се заиграло с тях.

Така вълшебната монетка станала бягащата вълшебна монетка и помагала на хората, когато можела.

© НадиКа- Надежда Тодорова