Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се уговори с продавачката да го запази за днес. Но когато за последен път преброи парите си, установи, че не му достигат петдесет стотинки. И сега се чудеше как да постъпи: да помоли баща си да му даде недостигащите стотинки (но тогава подаръкът нямаше да бъде само от него) или да се помоли на продавачката да даде паричките на другия ден (ала тя дали щеше да се съгласи?). Вече беше почти стигнал до цветарския магазин, когато забеляза как в края на тротоара нещо блести на слънцето. Наведе се и след малко в ръцете си държеше 50 стотинки. А след това хукна към магазина, за да вземе цветето. Как се изненада майка му, когато Борето ѝ подаде орхидеята (момчето си повтаряше странното име по пътя към къ ...