Въпроси и отговори
1 мин за четене
По принцип не обичам дебелашкия хумор. Когато хората се смеят, редно е да не е за сметка на някого.
Тогава все още бях студент, но като селянче, полската работа не ми беше чужда и не ми се разминаваше...
Копаем с баща ми царевицата. Ако някой твърди, че това е особено приятно нещо, съветвам ви да не му вярвате. Срещу нас същото действие го извършваше още едно семейство - мъж и жена на средна възраст. Злата хорска клюкавина твърдеше, че мъжът ходел по чуждо...
По пътя се задава друго семейство - пак мъж и жена. Настроението е приповдигнато. То на всички е приповдигнато, преди да хванат мотиката... Нещо от типа на "то ша са мре, ами как ша са рита"...
- Колагеле! - поздравиха преминаващите
- Дал Бог добро! - отговаряме нестройно всички ние копаещите.
- Петре, къде са сега твоите любовници да вземат по една мотика, че и те да копаят? - попита жената от пътя.
Това не беше съвсем издържано. Видях, че на копачката отсреща изобщо не й стана драго. Но мъжът й бързо се окопити и не остана длъжен:
- Ами хващай една мотика и почвай!...
Последва смях, но той беше малко на сила. Явно, на никого не му беше до смях. За да замаже положението, нахалницата се обърна този път към мене:
- Пеца, ами ти като учен човек, студент, как тъй са те хванали да копаеш папури?
Отговорът излезе толкова бързо от устата ми, че даже не успях да го задържа:
- А може ли глупав човек да попита умен въпрос?
- Айде... Айдееее! - гневно ме нахока баща ми, а натрапницата бързо запраши към нейната си нива.
Тогава все още бях студент, но като селянче, полската работа не ми беше чужда и не ми се разминаваше...
Копаем с баща ми царевицата. Ако някой твърди, че това е особено приятно нещо, съветвам ви да не му вярвате. Срещу нас същото действие го извършваше още едно семейство - мъж и жена на средна възраст. Злата хорска клюкавина твърдеше, че мъжът ходел по чуждо...
По пътя се задава друго семейство - пак мъж и жена. Настроението е приповдигнато. То на всички е приповдигнато, преди да хванат мотиката... Нещо от типа на "то ша са мре, ами как ша са рита"...
- Колагеле! - поздравиха преминаващите
- Дал Бог добро! - отговаряме нестройно всички ние копаещите.
- Петре, къде са сега твоите любовници да вземат по една мотика, че и те да копаят? - попита жената от пътя.
Това не беше съвсем издържано. Видях, че на копачката отсреща изобщо не й стана драго. Но мъжът й бързо се окопити и не остана длъжен:
- Ами хващай една мотика и почвай!...
Последва смях, но той беше малко на сила. Явно, на никого не му беше до смях. За да замаже положението, нахалницата се обърна този път към мене:
- Пеца, ами ти като учен човек, студент, как тъй са те хванали да копаеш папури?
Отговорът излезе толкова бързо от устата ми, че даже не успях да го задържа:
- А може ли глупав човек да попита умен въпрос?
- Айде... Айдееее! - гневно ме нахока баща ми, а натрапницата бързо запраши към нейната си нива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
и останах приятно очарована и с много усмивки и позитивизъм..
..Те са ви най-голямото богатство....обичаите ги много и не ги лишавайте от грижи и внимание.
