12.01.2019 г., 18:00 ч.

  Проза
539 2 0

Чувствам се сам...

Впрягам се... Затварям се...

Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.

В тъмнината бродя. Сам.

Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство.

Семейството е най-светлият лъч в моята тъмнина.

Благодарен съм че то съществува за мен.

Защото тъмнината то превръща в лунно сияние, а душата ми поддържа

като звездичка сред небето...

 

© Alexander Всички права запазени

alleXander 1/12/2019

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??