X

Prose

884 2 0

Чувствам се сам...

Впрягам се... Затварям се...

Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.

В тъмнината бродя. Сам.

Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство.

Семейството е най-светлият лъч в моята тъмнина.

Благодарен съм че то съществува за мен.

Защото тъмнината то превръща в лунно сияние, а душата ми поддържа

като звездичка сред небето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

alleXander 1/12/2019

Comments

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Prose 4.2K 5.0

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Prose 2.6K 5.0