12 ene 2019, 18:00

  Prosa
682 2 0
Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство.
Семейството е най-светлият лъч в моята тъмнина.
Благодарен съм че то съществува за мен.
Защото тъмнината то превръща в лунно сияние, а душата ми поддържа
като звездичка сред небето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alexander Todos los derechos reservados

alleXander 1/12/2019

Propuestas
: ??:??