Юнзула
Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - разсъждаваше трескаво тя. Сребърната! Нека така да ме наричат. Вече си представяше как държи новороденото в ръце и лицето й грее с неземна усмивка. Момченце ще бъде - настояваше пред себе си Юнзула. И зная как да го кръстя.
Родена беше от майка с напреднал рак на гърдата, но първоначално това не й се отрази физически. Майката почина, когато Юнзула навърши две годинки. До последно стискаше с ръка артерията прегризана от тумора. Накрая я пусна и кръвта бликна с цялата си ярост, къпейки тавана в огромни червени петна. Юнзула помнеше този страховит последен миг на майка си, оставил я завинаги сираче. Живот без Флора /така се казваше майката/! Малко поотраснала, детската й мечта беше да стане балерина. Дори я записаха да учи балет. Но тук започна нейното гръбначно изкривяване. То все повече и повече се засилваше и накрая гърбът й се превърна в една чудовищна гърбица. А някои казват, че гърбавите носели щастие. Други - че гърбавите гробът ги оправял. Кой прав, кой крив - иди че разбери.
Поотраснала, Юнзула се реши и отскочи до Петрич. Искаше да се срещне с Венга - пророчицата. Но голяма тумба чакаше пред портите на сляпата всевиждаща. Юнзула плахо се приближи и чу Венга да я вика. - Чедо, ти ке влаяш първа. Нали Юнзула ти викат. Така девойката бе оставена да пренощува в една от одаите на Венга. Слепицата я предупреди, че нощем вика духове и те идват, за да разговаря с тях. - Ти не се плаши, те лошо нема да ти сторят. - Абе майката ти носеше име на цвете. Пусто цвете, защо не се сещам за името му - завайка се Венга и затропа тежко с бастуна си. - Ама тук е сега вуйчо ти. Антон му викат. И те гледа. Юнзула не се сещаше да има вуйчо. Бяха пропуснали да й кажат, че той е умрял на две годинки от менингит, когато тя още не е била родена. Когато се разделяха Венга я прегърна и се разплака.- Много ке патиш в края на живота си, Юнзула! - й прошепна тя.
А ето, че всичко се нареждаше. Случва се и на Венга да бърка - помисли си Юнзула. Но пустата й бременност се проточи. Минаха няколко години, а тя все бременна ходеше. На доктор да иде - той какво ти разбира от такава специална бременност - непорочна! Няма да оскверни младенеца си.
Надеждата на Юнзула растеше. А и коремът й се бе подул и никак не искаше да спадне. Да роди на 78 години - това ще си е постижение. Такива неща само в библията са ставали - разсъждаваше Юнзула и вярата й в утрешния ден растеше...!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тъжен разказ: за съдбата, за наследствеността, за безпросветността, за сляпата вяра. Хубав разказ за опита да надникнеш в много личните кътчета на една човешка душа.
-
В пълен шок съм, което е супер. Поздравления!
-
Понякога такава вяра граничи с психично отклонение, но пък е Вяра, при това каква!!! Много е тънка границата и разказът ме накара точно за нея да се размисля.
-
Поздравления за разказа! Такава тежка съдба и толкова силна вяра в прекрасното, което предстои!
-
Много стегнато и безпристрастно поднесено! Оставяш на читателя всяко разсъждение по темите, които засягаш...и шареният живот от люлката до смъртта - от няколко люшвания до безкрайно летене-остава една смалена въпросителна...Загорчава ми на глътката - защото думите ти са истина.
-
Може би има догатки за това-как ще завърши дните си героинята...
Но вярата й я прави светица!
Поздравления, Младен! -
Интересни въпроси поставяш, Младен. Много тънко, едва загатващо прокарваш тънка линия между сляпата вяра и заслепението. Синоними ли са? И колко ? Невиждащата вяра спасява живот, но дали го осмисля!? Дали го прави плодотворно богат? Да вярваме в живота или в смъртта? Кое е по- лесно за хората? Много, много сложен и напластен образ рисува перото ти. На пръв поглед нищо невиждано, но един тон по-дълбоко и нещата изглеждат различно. Поздрави за великолепно изграденият образ на героинята!
-
Ето това се вика вяра... Впечатляваща история, Младен. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
