За чувствата и разума
Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и двамата наближаваха четиридесетте нямаше време да се чака , скоро след запознанството решиха да създадат семейство. Нямаше бурна любов, но имаше сигурност и разбирателство. Роди им се син, възпитаваха го да бъде добър и разумен. Успяха да си купят и идеалната къща. Всичко изглеждаше съвършено. Бяха изминали четиринадесет години от съвместния им живот, скучен и еднообразен , когато неочаквано животът на Ани се промени.
Начало на учебната година , цветя , усмивки, пожелания и надежди. Учениците развълнувани. Учителите ентусиазирани. Ани Петрова обича професията си, тя е добър учител. Емоцията е голяма, през предстоящата учебна година тя ще бъде класен ръководител на петокласниците. Всички учители са в очакване. Директорката пристига в учителската стая с него ,с новия колега. Оказва се, че всички го познават. Директора на закритото училище от съседното село.
-Петрова, това е колегата Колев, ще бъде възпитател на твоя клас. Сигурна съм, че ще си помагате.
-Приятно ми е, убеден съм,че ще се разбираме. Познавам добрите хора от пръв поглед.
-Благодаря , аз също очаквам да работим ползотворно.
Изглеждаше толкова изискан и недостъпен, Ани се притесни и сведе поглед.
Дните минаваха в работа и напрежение. Проблемни ученици винаги има. На Ани и се налагаше ежедневно да общува с Колев, с времето разговорите ставаха все по приятни, имаше нещо различно в този мъж, нещо което караше сърцето и да препуска като лудо. Може би това беше някаква химия, необяснимо привличане, което ставаше все по-силно. Не е ясно как Колев приемаше близостта им, но той може би бе усетил това влечение и реши да предприеме първата крачка. Коледа, красива зимна нощ, колектива празнува, танци, смях, алкохол. В залата е шумно и задимено.
-Ани, искаш ли да се разходим?
-Може.
Нощта беше прекрасна, чиста и смирена.
-Погледни какви красиви звезди!
Ани повдига глава и отправя замечтан поглед към небосвода и тогава дойде желаната целувка. Какво е това, земята под крака ти изчезва , това е като полет сред тези хилядите блещукащи звезди. Разума го няма и правиш неща които не си предполагал. От този ден между двамата се зароди тайна любовна връзка. Ани измисляше какви ли не причини за да излезе от къщи. Любомир Колев живееше сам, беше се разделил с жена си, така че мястото за срещи беше осигурено. Съпругът на Ани много скоро научи за тази тайна любов. Той беше усетил промените в поведението на жената до себе си. Последва труден разговор.
-Ани осъзнай се, бъди разумна… заради детето…
-Не мога, по силно е от мен, трябва да изживея това докрай!
Разводът беше бърз, по взаимно съгласие, без разправии за имоти.
Ани и Любо заживяха заедно. Ани беше влюбена и се вкопчи в мъжа до себе си, като му се отдаде изцяло, безрезервно. Но се оказа, че господин Колев, с неговото его не умее да обича по същия този начин.
След тези спомени Ани въздъхна. Бяха изминали шест години от съвместния им живот. През този период той дори не намери смелост да се разведе със съпругата си. Всяка ваканция той пътуваше при роднини и изоставяше Ани сама. Изморена от несигурност, за пореден път се попита, защо не успя да получи толкова колкото дава. Тя осъзна, че все още го обича и няма сили да го напусне. Винаги му е прощавала и пак ще го прави. Но днес Ани се почувства по решителна от всякога, тази самота я убиваше. Тя знаеше, че трябва да промени нещо в живота си. От доста време, при многото предходни самотни дни, беше се замисляла да стане приемен родител. Разговаряла беше с Любо, но той твърдо отказа идеята „Това е лудост!” . Споделила беше и със сина си, който прие нещата спокойно ” Ако това е което искаш направи го”.
Ани се страхуваше, това е голяма отговорност, но от друга страна това е грижа и споделяне на обич. Вярваше, че децата имат чиста душа и ако им дадеш любов ще получиш такава. Тя се усмихна, може да осмисли отново живота си. Трябва да опита. Облече се и смело без капка съмнение се упъти към сградата в която работиха службите на отдел „Закрила на детето”. Беше решена да измине всички стъпките и цялата бюрокрация за да изпълни желанието си.
© Галина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разбирам, приемам всяка забележка.
-
Истроията може и да е истинска, коментирам начина, по който е разказана.
-
Малко по-задълбочено според мен е трябвало да опишеш новата любов на Ани. По този начин щеше да я "извиниш" пред логичния поглед на г-н Порчев, за да докажеш това, което си обяснила. Иначе разказа ти е велик, учителите стават същите лекомислени "деца" като възпитаниците си.
-
Защо смяташ , че е недоразумение, това е действителна история. Ти мислиш, че всички хора живеят стнадартно. Относно решието на Ани то е обмисляно от доста време и накрая тя действа. Любо не се притеснява, той ще си живее както досега. Още нещо за съжителствто , защо търсиш логика, няма такава. Просто мъжът не се развежда, за него е все тая.
-
Ко е е историята в този разказ? Дългата ретроспекция на живота на героинята или трите изречения в началото и в края, с които взема решение да стане приемен родител? Въпросният Колев живее сам, разделил се е с жена си и Ани се премества да живее при него. Но пък той отказва да се разведе. Но пък шест години двамата живеят заедно. Поне аз тук не виждам логика. И щом тя живее с него, а той е против приемната грижа, как героинята ще отглежда изоставено дете? В дома на човек, който не желае. Или ще го напусне? Или... Целият разказ е едно недоразумение
-
Относно самотните родители, това е нещо нормално. Аз познавам такава майка, която има невероятно дете. Всичко зависи от подхода на родителя.
-
Този мъж живее монотонно, при него емоциите трудно надделямат, за него е все тая дали е разведен. Ани е огненна, тя взема бързо важни решения. Така виждам аз нещата.
-
Ани живее от 6 години с Любо, който не се е развел, но пък говорила с него по тоя въпрос: в момента, в който взима това решение продължава ли да живее с многоженеца? Защото де факто тоя Любо се явява такъв, след като не е разведен, а живее с друга жена. Всъщност те семейство ли са или не? Пред законите и обществото?
-
И все пак за приемната грижа и за едно дете/ деца са важни сигурния семеен модел и разбирателството... а от тях героинята някак без да иска е "избягала"...
-
Хареса ми как за няколко минути разказа за няколко животи и обрати без излишна многословност. От една страна - обикновен живот, толкова хора го правят, от друга - обрати, които може да удавят нечий.
Който търси любов, той дава: финалът е приемлив и интересен. -
Не, не срещам само развити характери, разбира се. Дори моите герои са съвсем обикновени хора. На които им се случват обикновени неща. Понякога - и странни. Просто моят подход е различен от този на Галя тук. Защо да сме задълбали? Това е дискусия, в крайна сметка така се учим един от друг, процесът на обучение е непрекъснат и никога не спира. ✌️
-
Много е дълга темата, за да продължим да говорим, макар че за себе си имам обяснение за решението за ново начало.
За разказа ще кажа само това, което ми направи впечатление и което обяснява донякъде темперамента му.
А именно, че има такива хора. Равни, недълбоки и почти ниски, които силните емоции не променят, нито пък протичат толкова силно, колкото си мислят.
Просто мигват два пъти и на второто мигване вече са взели решение под най - лекия порив на вятъра. Ти все развити характери ли срещаш, Петър
Поне моят прочит е такъв. Има И такива хора. Не чоплят дълбоко за да намерят смисъла. Няма лошо...
Ама много задълбахме, бееее!
Което също не е зле 😊 -
Не е въпросът в решенията на героинята, Ирина. Просто характерът е недоразвит. Затова и на мен ми се стори някак спокойна и прозаична историята, докато всъщност би трябвало да е драма.
-
В този период той е вече на 20 години, самостоятелен, поел по своя път.
-
Ок. Разбрах
Щом синът й не е могъл да го осмисли, правилно. -
Аз мисля, че това решение не е грешно. Жената е учител. Тя ежедневно общува с деца, познава психиката им, обича ги. Защо да не помогне на някое, изоставено, нещастно дете, с което да осмисли самотния си живот.
-
Хм.....
Ново начало. За сметка на какво? Това дори не е катарзис.
Извинявам се, но има нещо много сбъркано, въпреки че това е само история и всеки може да си греши на воля, докато отмалее. Пък и истории всякакви.
По-интересна ми е позицията на автора. Героите са ясни. -
Моля. И аз не съм много добре с тях, оказва се, че в българския език има страшно много времена. Аз я карам по усет, да ми звучат добре, и някак логически завършени. Но тук вече навлизаме в твои води. 😊
-
Благодаря, за коментара. Обичам да си измислям истории. Зная, че съм зле със времената,моята сила е математиката и професианлно се занимавам с това. Но ужасно ми се искаше да споделя творбата си с вас.
-
Малко ме притесняват времената. Началото и краят - в сегашно време, разказът по средата в минало свършено. Така си го представих аз този разказ. Освен това драмата на Ани е някак вътрешна, изживяна някак спокойно, без сътресения и драстични промени в живота и. Някак разказвателно ми е. Няма я силата на любовта, подкрепена от силни глаголи, които не оставят никакво място за съмнения.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
