Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и двамата наближаваха четиридесетте нямаше време да се чака , скоро след запознанството решиха да създадат семейство. Нямаше бурна любов, но имаше сигурност и разбирателство. Роди им се син, възпитаваха го да бъде добър и разумен. Успяха да си купят и идеалната къща. Всичко изглеждаше съвършено. Бяха изминали четиринадесет години от съвместния им живот, скучен и еднообразен , когато неочаквано животът на Ани се промени.
Начало на учебната година , цветя , усмивки, пожелания и надежди. Учениците развълнувани. Учителите ентусиазирани. Ани Петрова обича професията си, тя е добър учител. Емоцията е голяма, през предстоящата учебна година тя ще бъде класен ръководител на петокласниците. Всички учите ...