За да се роди, първо трябва да умре

 Какво е да спечелиш от тотото и то 6/49, при това само с един фиш? Шансът е минимален, нали? А как ще се чувстваш, ако попълниш своя фиш, но забравиш да го провериш,  разкъсаш го на хиляди малки парченца, хвърлиш го през терасата и точно тогава някой ти казва, че си изхвърлил собствения си късмет, защото ти си бил  печелившият? 

 Всеки има поне по един пропилян шанс, по една изплъзнала се между пръстите възможност. Най-много боли обаче  да знаеш, че си профукал не просто вероятността да гледаш любимия си изпълнител на живо, а си изпуснал единствения шанс да имаш всичко,  за което някога си мечтал... И то само заради една-единствена необмислена постъпка, заради една единствена черна мисъл, която, още раждайки се в твоето съзнание, е инжектирала смъртоносен вирус в сърцето ти. Вече не можеш нищо да направиш - мечтите ти са изпепелени,  душата ти сякаш гние, нямаш дори надежди, на които да се опреш, скрити карти, на които да се надяваш. 

 Какво ти остава да направиш сега ли - надеждата, че щом веднъж си спечелил от тотото, то сега късметът ти може да ти донесе печалба от Евро футбол, защото когато една мечта умре и дори споменът за нея бъде погребан, тогава се ражда нова - още по-истинска, двойно по-красива.