14.02.2019 г., 18:51 ч.  

За дните в царския град 

  Проза » Други
567 0 3

Преди година, 
когато заминах да живея в любимия си град, 
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно.
Топлихме се, гушнати в студената спалня.
Там се опознавахме.
Там си липсвахме. 
И се чакахме...
Разхождахме се.
Показвах му любимите си места.
В дните, когато снежинките танцуваха във въздуха, 
а после нежно падаха по земята, 
вървяхме по заледените улици. 
Той пъхаше ръката ми в джоба на якето си, 
докато неговата ръка мръзнеше оголена.
Гледахме се със страст и любов.
В красивия, в любимия град, 
когато той не беше до мен, се чувствах някак тъжна.
Когато се разхождах сама сред непознатите лице, по любимите улици, осъзнавах, че ми липсва джобът на якето му. 
Не можех да броя дните, когато пак ще се видим.
И разбрах - 
любим ми беше не толкова градът, 
колкото любимо ми беше той и аз в него.

 

© Гергана Всички права запазени

21 ноември, 2018 година

м.к.к.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Хубаво е! Много истинско.
  • Севдалин Порчев, радвам се, че изразявате мнение, макар и негативно. Но това, че на Вас не Ви харесва, не означава, че не става. Някак неуместно ми се вижда да пишете това.
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??