За дните в царския град
Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно.
Топлихме се, гушнати в студената спалня.
Там се опознавахме.
Там си липсвахме.
И се чакахме...
Разхождахме се.
Показвах му любимите си места.
В дните, когато снежинките танцуваха във въздуха,
а после нежно падаха по земята,
вървяхме по заледените улици.
Той пъхаше ръката ми в джоба на якето си,
докато неговата ръка мръзнеше оголена.
Гледахме се със страст и любов.
В красивия, в любимия град,
когато той не беше до мен, се чувствах някак тъжна.
Когато се разхождах сама сред непознатите лице, по любимите улици, осъзнавах, че ми липсва джобът на якето му.
Не можех да броя дните, когато пак ще се видим.
И разбрах -
любим ми беше не толкова градът,
колкото любимо ми беше той и аз в него.
© Гергана All rights reserved.
