6 мин за четене
Има дни, които от сутринта тръгват плавно и безпроблемно като „Мерцедес“, но има и други, които потеглят като стар раздрънкан камион с грохот и с притеснение дали ще стигнеш до края. Моят се случи от вторият вид. Сутринта преди да изляза за работа жената ме целуна и каза:
-Нали не си забравил за днес?
-Разбира се, че не съм, мило. – казах и отвърнах на целувката й. После с последното ми останало самообладание бавно отворих вратата и излязох. Спрях пред асансьора и усетих как краката ми треперят. Нещо бях пропуснал. Нямах никаква идея за какво говореше тя.
В началото на нашата връзка имах неблагоразумието да забравя за годишнината ни и жена ми направи от това древногръцка трагедия с римски привкус. Беше като един същински Катон – древноримски сенатор, който завършвал всяка своя реч в Сената със заклинанието „Картаген трябва да бъде разрушен“. Гледаме например с приятели пиеса. Излизаме през антракта навън да запалим по цигара, а нашата вземе та изтърси „А знаете ли, че той забрави за го ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация