gerena (Софийската Софиянка)
40 77
12.10.2008 г., 22:16 ч.

За хора с минало... 

  Проза » Разкази
929 0 6
1 мин за четене
Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толкова време. Тръгна към вратата, посегна към бравата. Страхливо и бавно я натисна. Отвори я. Тръгна. На прага се спря. Обърна се, вече не виждаше. Погледът и беше замъглен. Сълзите се удряха една в друга. Бързо излезна и затвори вратата. Слизаше бързо по стълбите, но на нея и се стори, че е цяла вечност. Долу я чакаше такси. Сложи куфара със спомените в багажника. Качи се... Спря се за момент... Затвори вратата. Таксито тръгна. Тя се извъртя, гледаше втренчено. Не изпусна от поглед дома си, докато не изчезна. Но сякаш и тогава го виждаше... Гумите заскърцаха, светофари присветкаха, хора се разминаваха. Но тя не виждаше... Болеше я. Искаше да скочи от колата и на един дъх да се върне. Изведнъж таксито спря сякаш по желание. Но не обратно вкъщи, а другаде. Беше шумно, имаше много хора. Тя слезна, взе багажа. Извади пари. Даде ги. Продължи. Започна да се разминава с хора. Едни бяха щастливи, други нещастни. Едни получаваха, други губеха. Едни посрещаха, други изпращаха. Продължи да ходи по инерция. В ръцете и беше куфара и един билет. Закъсняваше, но не бързаше, отдавна беше късно. Качи се, разплака се, но сякаш разбра само сърцето и. Очите и отдавна даваха прожекция на натрапчиви спомени. Устните и отдавна без глас изричаха думите, с които да остане...
Самолетът тръгна. Устреми се нанякъде. И взе всички спомени, неизречени думи и сълзи, събрани в един багаж. А от другата страна на летището едно момче безнадежно тичаше и викаше "чакай"... Дали самолетът го заглуши или тя отдавна беше спряла да вярва, че ще го чуе?!...

© Софийската Софиянка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да знам за какво говориш,но аз го написах за няколко часа и исках да не ми избяга идеята.Целта е да го оставя финала да се развие в главата на читателя.Какво се случва,ще се видят ли отново дали не е слязла.А другия вариант за край беше трагичен да падне самолета например,но смятам,че живота ни е достатъчно трагичен и изпълнен с много лишения и малко романтична заблуда не вреди.Мерси за коментарите.ПОЗДРАВИ.
  • живо ..задъхано ...

    но...
    много банален финал... колко филма си издгладала с тичащи към самолета ...влюбени
    и :
    "последния багаж "?
    ...
    "Започна да се разминава с хора."
    ...
    "Едни получаваха, други губеха."


    според мен са неща които трябва да почнеш да "виждаш " и избягваш ...бих ти обяснил какво има предвид но и без това ми стана прекалено дълъг коментарът ...пък и сама можеш

    Поздрави!
  • Страхотен разказ!
  • поздрав
  • Истинско!
  • "Закъсняваше, но не бързаше, отдавна беше късно. Качи се, разплака се, но сякаш разбра само сърцето и. Очите и отдавна даваха прожекция на натрапчиви спомени. Устните и отдавна без глас изричаха думите, с които да остане..."

    !!!!!!!!!!!!!
    Прекрасно е !
Предложения
: ??:??