За хора с минало...
1 мин за четене
Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толкова време. Тръгна към вратата, посегна към бравата. Страхливо и бавно я натисна. Отвори я. Тръгна. На прага се спря. Обърна се, вече не виждаше. Погледът и беше замъглен. Сълзите се удряха една в друга. Бързо излезна и затвори вратата. Слизаше бързо по стълбите, но на нея и се стори, че е цяла вечност. Долу я чакаше такси. Сложи куфара със спомените в багажника. Качи се... Спря се за момент... Затвори вратата. Таксито тръгна. Тя се извъртя, гледаше втренчено. Не изпусна от поглед дома си, докато не изчезна. Но сякаш и тогава го виждаше... Гумите заскърцаха, светофари присветкаха, хора се разминаваха. Но тя не виждаше... Болеше я. Искаше да скочи от колата и на един дъх да се върне. Изведнъж таксито спря сякаш по желание. Но не обратно вкъщи, а другаде. Беше шумно, имаше много хора. Тя слезна, взе багажа. Извади пари. Даде ги. Продължи. Започна да се разминава с хора. Едни бяха щастливи, други нещастни. Едни получаваха, други губеха. Едни посрещаха, други изпращаха. Продължи да ходи по инерция. В ръцете и беше куфара и един билет. Закъсняваше, но не бързаше, отдавна беше късно. Качи се, разплака се, но сякаш разбра само сърцето и. Очите и отдавна даваха прожекция на натрапчиви спомени. Устните и отдавна без глас изричаха думите, с които да остане...
Самолетът тръгна. Устреми се нанякъде. И взе всички спомени, неизречени думи и сълзи, събрани в един багаж. А от другата страна на летището едно момче безнадежно тичаше и викаше "чакай"... Дали самолетът го заглуши или тя отдавна беше спряла да вярва, че ще го чуе?!...
Самолетът тръгна. Устреми се нанякъде. И взе всички спомени, неизречени думи и сълзи, събрани в един багаж. А от другата страна на летището едно момче безнадежно тичаше и викаше "чакай"... Дали самолетът го заглуши или тя отдавна беше спряла да вярва, че ще го чуе?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Софийската Софиянка Всички права запазени
ПОЗДРАВИ.
