13.02.2009 г., 22:43 ч.

За живота на нещата от живота 

  Проза » Други
887 0 1
1 мин за четене


Очакващите ни през деня неща
се раждат преди залеза на нощта.

Докато спим. В съня съзнанието се отпуска. Отваря се за душата и я приема. Оцветява чувствата и страховете, копнежите и мечтите, придава им форма и те се завъртат около нас в красив танц. Издигат се и танцувайки политат в нощта. Вълшебни, призрачни, красиви... И под светлината на звездите оживяват. Промъкват се през сенките. Промъкват се през лъчите на деня. Разтварят се във въздуха. Плуват във водата. Изгарят в пламъците. Попиват в земята. Потъват в пясъка. Изграждат сърцевината на скалата.
Вятърът ги разнася. Течението ги отнася. Пушекът ги понася. Просмукват се в корените на растенията и израстват. Натрупват се в дюните. Оформят пещери и трупат скалисти върхове.
Чакат те. Търсят. Намират те и те изпълват. Поглъщат те. Тогава животът ти се преобръща.

Преди залеза на следващата нощ
трябва сами да намерим нещата,
от които се нуждаем,
за да преобърнем живота си отново,
но не можем да си го върнем.
Остава само да се борим,
за да върви във вярната посока.

Тогава сами преобръщаме живота си, защото почваме да търсим желаните неща, да се крием и бягаме от неприятните и да се надяваме, че тези, от които се нуждаем, ще ни намерят. Именно те ни променят. И животът става по-пълен и наситен. Излиза от очертанията и разбираме, че няма граници. Магия без заклинание.

Вълшебството се ражда в мечтите,
но винаги преди залеза на нощта,
за да ни омагьоса през деня.

© Елица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??