ЗА ПЕТ ЕВРО - ПЕТА ПОСЛЕДНА ЧАСТ

           (продължение)

Не съм в настроение за компромиси. Аз не съм прецакал селянина с пъпчива физиономия, за да бъда прецакан на свой ред от някакви германци със също тъй противни физиономии. Това са последните пет стаи на смяната ни и от тях зависи дали ще прехвърлим кота 100 или не. За да бъде отговорът положителен, необходимо е да се поддържа коефициент от три евро на стая. Вече направихме сметката с точност. Значи ако всички откликват стандартно на Двойното правило, достатъчно е една стая да избухне с пет евро и победата е гарантирана. Просто търсим човека за пет евро и в случая за мен той би имал същата стойност, каквато притежава митичният "Мъж за милиони" за всяко евтино курве.

Интригата е убийствена, защото аз спазвам диференциран режим относно нощния си живот и избора на заведение за вечерта. Ако смяната е била успешна и е дала 100 плюс, оставам на Златните. Бройкам скандинавки (рускини) чехо-словачки в "Бонкърс" или пия в някой бар на плажа, например "Барбароса", където можеш да срещнеш сладурани с всякакъв произход и статут. Обаче ако съм отстъпил от неуспешна (€0 - €49) или от посредствена смяна (€50 - €99), примирявам се с посещения на шумните, но еднотипни варненски дискотеки. Най-често ходя в "Авеню", защото ми се вижда най-балансираният избор. Там не присъстват мутри и съпътстващият ги манекенски блясък на прокопсалите и недостижими за мен кифли, силно характерни за "Екстраваганца". За сметка на това, контингентът не е от кранти на по 27 и повече години, както е обикновено в "Копакабана" или в малката Копа. Но при всички положения предпочитам Златните пред "Авеню". Последното се посещава от тъпаци и тъпачки с по пет кинта в джоба, но с дрешки и аксесоари на показ за сто пъти по пет. За мацките там най-важно е да ги забележат и да им вържат. Е, забелязвам ги. Е, забелязвам колко струват. Е, бога ми, с какво нахалство тогава искат да се ангажирам с тях за повече от една вечер? Аз съм привърженик на еднократния акт.  Удряй и бягай. Нищо друго не можеш да получиш от подобен тип жени, затова не си струва да си с тях нито ден повече. Чао, бейби. За около двайсет минути ми бе приятно с теб. Сега се разкарай от апартамента ми, златотърсачке. Той никога няма да стане твой.

Повърхностни млади жени, станали такива поради наличието на повърхностни млади мъже около тях. Или пък ние сме повърхностни млади мъже, станали такива заради контактите си с повърхностни млади жени? Де да знам. Може би и двете са верни. Резултатът е повърхностно общество, в което вещоманията преобладава, сексът покварява, а парата управлява. Това сме ние. И не намирам да съм по-лош индивид от останалите. Предлагането определя търсенето, а не обратното.

Обаче наистина искам да остана на "Златни пясъци" тази нощ. Отдавна не съм бил с чужденка, а наоколо има толкова лесни рускини. Какво им е различното от българките ли? Дискотечните българки са евтини кифли със скъпи до луксозни претенции. За да ти дадат първо трябва да получат нещо от теб. Рускините не са кифли и не претендират, или поне повечето не. Те просто обичат секса, което ме устройва идеално.

Зарязвам тези мисли, защото пак е време за бачкане. Немците от Хамбург вече слизат от автобуса, а ние с Дамбата преминаваме през остъклената автоматизирана врата на хотела. Спираме на асфалтовата площадка отпред и поздравяваме с широки усмивки. На мен не ми трябва втори поглед, за да разпозная госта-мечта. Веднага разбирам кой ще се окаже щедрият господин и вече даже го видях. Както добрият лекар не се нуждае от три месеца, за да постави точна диагноза, така и опитният пиколо може да прецени на секундата платежоспособността на гостите си.

Белокосият около шестдесетгодишен мъж със сиво сако изчаква останалите да минат пред него и, останал последен, дава бакшиш на шофьора. Това не ми убягва, тъй като е рядко срещано явление турист да остави нещо на автобусния шофьор. Оставят на екскурзовода, оставят на нас - акулите, понякога на камериерки, бармани, сервитьори и администратори. Но работата на шофьора, свеждаща се до превоз франко* хотел и разтоварване на багажа от автобуса, остава системно недооценявана.  Ако някой някога даде дори минимален бакшиш на шофьор, той ще остави нещо по-значително на хотелския носач. Просто начинът им на мислене и на оценка е такъв. Абсолютно правило, изведено от туристическата практика.

- Дамба, вече знам кой е нашият човек. Виждаш ли го онова старото момче със сакото?

- Тоя дето сега гледа към нас ли?

- Същият. Даде цифри на шофьорчето. На нас със сигурност ще ни мушне поне петица.

- Бомба! Дай да му хванем багажа още от тук. Може да ни се отчете още във фоайето.

- Не, няма. Тежкар е и няма да бърза. Ще ни даде чак при доставката в стаята му, сигурен съм.

Двамата водим този разговор докато мъкнем куфарите му към рецепцията. Белокосият мълчаливо ни следва. Останалите немци вече са се курдисали там. Красавицата Лили приветства новодошлите от името на хотелския персонал, разяснява за ресторанта, сауната, басейна и стаите и им раздава ключове. Ние записваме номерата на стаите върху белите листчета от отправното летище, опасани около дръжките на куфарите. Това се прави, за да се избегнат всякакви грешки при доставката. Всеки сполучливо е отпратен към новата си обител, където да чака багажа си. Условието е никой да не щъка навън до нашата поява, тъй като в противен случай, обясняваме им, ние не можем да влезем. Което е нагла лъжа, понеже и двамата пикола на смяна имат по един универсален чип за всички стаи. Гостите не знаят и не бива да узнаят за това. Нека приемат думата ни за чиста монета и приготвят своите монети, а и банкноти, ние така и така ще им ги вземем.

Разносът протича бързо и лесно. Пет стаи са нищо работа за нас. Четирите вече се отчетоха, макар и скромничко, остава само белокосият пич. Съвсем нормално бе да го оставим за десерт. Той е сигурен платец, както и е сигурно, че няма да напусне стаята си преди ние да дойдем. Пет евро. Само това се иска от този човек. Дай ни пет евро и те оставяме на мира. Не се стискай, дъртако, дай пет евро и вечерта ми на Златните е подсигурена.

Излизаме от асансьора на деветия етаж, всеки с по един куфар в ръка. Пичът е настанен в стая 909 - хубава стая с изглед към морето и панорамна гледка. Представям си колко пари е шарил за нея. Той е отворил вратата и е застанал в коридора на етажа точно пред стаята си и с ръце в джобовете. Не повече от десет крачки ни делят от съдържанието на тези джобове. Искам го.

-Виждаш ли, Дамба, дядката толкова иска да ни тикне бакшиша в ръчичките, та чак е излязъл навън от нетърпение. Казах ти, това е нашият човек.

- Дядката е много голям - потвърждава моят партнер по занаят.

Вече сме пред него. Стоварваме куфарите в краката му и аз се обаждам с най-угодническия си немски:

- Моля, багажът Ви, уважаеми господине. За нас с колегата бе огромна чест да пренесем куфарите на толкова симпатичен гост. От сърце Ви желаем приятна почивка и по всякакъв начин ще се погрижим за това. Заповядайте още веднъж!

Белокосият вади една банкнота от пет евро и ми я подава. Тъкмо да му поблагодаря, но той ме изпреварва. За огромен мой ужас и объркване пичът проговаря на безупречен български език с лек акцент и едва доловима иронична нотка в гласа:

- Е, момчета, достатъчно ли дадох или според вашите очаквания трябваше да дам повече?

Никога не съм изпадал в такава ситуация, а съм трети сезон в туризма. Ебати излагацията, той ни е разбирал коментарите по негов адрес от самото начало. Аз винаги проучвам подробно аррайвинг листа в началото на смяната, за да се предпазя от подобни неща и днес всички бяха с типични немски имена - Мюлер, Шнайдер, Крее и тъй нататък. Нищо не предвещаваше такъв унизителен шамар. Гледам го като замаян с оцъклени от срам очи и дори сега този катил никак не ми прилича на българин. Просто усещам как дебелия Живко охраната би коментирал резила ми, ако можеше да го зърне:

     "Случва се, батка. И на най-добрите като теб може да се случи да сгрешат в преценката си. Такъв е животът, батка."

За пръв път в носаческата си кариера се чувствам засрамен и ми е адски неудобно. Направо ми иде да потъна в земята. Дамбата е застинал като статуетката на Темида в кабинета на декана. Повече от ясно е, че не може да измисли нищо, хеле пък да промълви някоя дума. Усещам, че трябва да кажа или направя нещо, та да замажа този конфуз.

- Вижте, господине... Господин ъ-ъ-ъ...

- Нойман. Българин съм, но от години нося фамилията на жена си. 

- А-а, да... Разбирам. Вижте, господин Нойман, извинявайте много. Не съм искал да Ви обидя или нещо... Не знаех, че говорите български... Ъ-ъ, че сте българин, един вид. Извинете!

В опита си да измета едни лайна създавам други. Излиза, че ако съм знаел, че говори български, нямало е да плещя такива тъпотии, както и че лицемерничим и нареждаме чужденците, защото те не разбират езика ни. Ами то не си ли е самата истина всъщност? Не знам, просто съм смаян и объркан и искам всичко това да свърши.

- Няма за какво да ми се извинявате. Вие донесохте багажа ми, за което благодаря. Оценявам труда ви, момчета.

- Ъ-ъ, да... Ама много се изложихме. Вижте, ние не можем да вземем бакшиш от Вас - направо не е за вярване, че точно аз казвам такова нещо, но наистина го казвам. - Трябва да Ви върна парите обратно, ние не ги заслужаваме. Не сме за пет евро. 

Белокосият се усмихва. Усещам някаква благородност и добронамереност у него. Читав пич, просто го виждаш, че е читав. Не е като нас. В много отношения сякаш е нашият антипод. 

- Не, момчета, не трябва да ми връщате нищо и не трябва да си мислите, че сте се изложили пред мен. Напротив, вие сте работещи деца и затова сте ми много симпатични. Знам колко е тежко сега на хората в България. Сигурно сте студентчета?

- Да, и двамата.

- Чудесни момчета сте. Вашите трябва да се гордеят с вас. Задръжте парите, ето още пет евро за твоя колега.

- Ама няма нужда, нали Ви казахме, не сме за парите. Много неловко се получава.

- Нищо неловко няма. Аз не съм за парите, а на вас ви трябват много повече. И днес вие си ги заработихте. Това не е подаяние, а заплащане за извършен труд. Задръжте парите.

Задържаме ги. И ние, и той твърдим, че не сме за пет евро. Обаче от негова страна това е пълна откровеност, докато от наша е абсолютната лъжа. Истината срещу заблудата. Изтокът и Западът. Както винаги пропаст ни дели.

          (КРАЙ)

--------------------

БЕЛЕЖКИ:

* франко - термин от международната търговия и превоз на стоки. В случая употребата му е неточна, защото касае превоз на хора и означава, че всички превозни разходи до хотела са калкулирани от туроператора в цената на туристическа услуга и не подлежат на отделно заплащане от туриста.