За простотията и орисията
Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висшист, но е голям простак... за някого си. Повечето от мъжете за нея бяха „простаци”, явно се е напатила жената на младини.
Нейните чести изявления ме провокираха за един подобен – връзкосан, издокаран от компанията човек, все за пари, за коли и красиви жени говори. До тук нищо ново под слънцето, ама като му чуеш приказката, най-става за зеленчуковия или може би за животинския пазар.
- Зрасти ба, де си одил? Ти видя ли снощи как ни го зачукаха. Бербатов и тоз път няма късмет горкия. Айде много поздрави на твойта, пък ако няма кой да и го сложи, да се обади на 0888...
Жените се смееха весело и възхваляваха необикновеното му чувство за хумор. Алековият Ганьо и пукнат грош не струва пред нашия човек. Как задява сервитьорките от заведението, опипва ги по задните части, а те милите му се усмихват и умилкват за двулевка бакшиш. Настървено лапа салатите, а за твърдия алкохол да не говорим. Една приятелка веднъж ми рече:
- Много глупави сме туй, жените. Видим ли някой дърдорко и веднага лапаме въдицата. Хайде, туй, което не се вижда, може да ме заблуди, да сгреша, а то се вижда... Пред очите ми пълни водните чаши с алкохол и се занася с младите момичета, а аз се смея на собствената си простотия.
- Права си – рекох – ама от сега нататък нямаме голям избор. Ще има да кукуваме сами в къщи. Ще киснем с часове пред компютрите. Пък ти наистина вече не си в час. Кой ти търси интелигентна жена?
- Имам чувството, че съм седнала с Митьо Пищова...
- Е, и?
- Този не го слагам у юргана си нито на този, нито на онзи свят, давай да купонясваме щом си рекла, дано не ни види някой познат.
- Не се страхувай, при такъв богат избор на осемнадесет годишни блондинки едва ли ще ти направи намек...
- Ами за какво съм му?
- За авторитет, не знаеш ли приказката „Който ти е за денем, не ти е за нощем”?
- Наистина никога не съм я чувала, но съм чувала, че никога не е късно да станеш за резил или маскара, нещо такова. Може пък такава да ми е орисията...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димка Първанова Всички права запазени
