Преди четях статии със съвети и образователна литература за родители с интерес и надежда да се превърна, ако не в перфектна, то в една приемлива майка. Сега го правя за да се успокоя, че не съм най зле... Всичко изглежда толкова логично на хартия, докато детето ти не се тръшне на земята защото иска да яде сурови тортелони или защото не може да облепи целия апартамент с тиксо, което после да изрисува с перманентни маркери.
Така един ден си четях в метрото, на път за градината: "Детето се държи лошо когато не усеща връзката с родителя. Затова, когато искате нещо от него, клекнете или се наведете на неговото ниво и го погледнете в очите. Ако е разстроено или се държи своенравно, прегърнете го, винаги помага!"
С немалка доза надежда и все пак след няколко "омммм", се устремих към детската градина. Там ме посрещна едно ангелче с големи сини очи и почти неземна усмивка, както и възхитена до умопомрачение госпожа, която с нескрит ентусиазъм ми обясни колко е било послушно момчето ми днес, как ...