JujuBuju
284 резултата
  35 
  43 
Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна.
Натежалият грозд е родено от нея бесило.
Напращелият въздух изстена далечно и глухо -
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...
  178  11  20 
  38 
Многоглав мастодонт
от бетон и стомана...
По чии ли закон
на небето се кани?
По чия свобода ...
  56 
  38 
  72 
  79 
  89 
  93 
  55 
След години, изтекли зад няколко тънки прегради,
разграфяващи кухнята, хола, почивния ден,
тази мисъл се впи като мухъл в тапета прояден —
не познавам съседа, живеещ под мен.
А един асансьор ни дели (стъпалата ни свързват). ...
  133  15 
  96 
  92 
  71 
  90 
  85 
Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка ...
  95 
Отровени думи.
Отворени друми
И стъпки в едната посока.
Оплакана радост,
завехнала младост ...
  151  15 
  108 
  121 
  97 
  107 
  108 
Промъкна се Коледа, в топли червени ботуши,
окичи на всяка камина по малко уют.
Тавите бълбукат, а кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.
А вън е мъгла. Мразовита. И хапе, и щипе. ...
  83 
  165  12 
  89 
  103 
  145 
  125 
  171 
А бе убежище за двама,
а бе за двама топъл дом...
Един чадър - небето в рамка.
Чадър един - винил и хром.
Горд страж, с широките си плещи ...
  118 
И в тази нощ, красива и магична,
когато всички уж са по-добри,
когато всички много се обичат
и дащно пръскат вещи и пари,
седя и пак си мисля, малко вяло, ...
  103 
  199  14 
Преди четях статии със съвети и образователна литература за родители с интерес и надежда да се превърна, ако не в перфектна, то в една приемлива майка. Сега го правя за да се успокоя, че не съм най зле... Всичко изглежда толкова логично на хартия, докато детето ти не се тръшне на земята защото иска ...
  129  10 
  151  10 
  170 
Опекъл-недопекъл се денят,
търкулва се по делничния хребет .
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка минута ...
  140  10 
  249  12 
Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза. ...
  94 
Предложения