12.08.2008 г., 11:20

За пълната луна

925 0 1
1 мин за четене
Нощ... пълнолуние...
Тази нощ ми се налага да съм буден. Часовникът ми показва 03:15. Седя и гледам пълната луна. Мисля си за пътуванията в сънищата си в последно време... мисля и за това, че пълнолунието е специално време за вълчия народ... Съвсем спонтанно вдигам глава, присвивам назад уши, насочвам муцуната си към луната и надавам кратък вой... Хм?! Нямам спомен да съм заспивал, а пък съм във вълчата си форма!
Оглеждам се... Мястото, където съм попаднал, ми прилича на свят три, означава ли това, че съм стигнал до тук по друг път, различен от пътя на съня?
От тук насочвам за миг силата си към свят едно, за да изпратя кратко съобщение към един специален нулев свят - "Не си сам..."
Продължавам напред...
- Здравей - вече не се учудвам на Ръмжача и способността му да се промъква незабелязано, какъвто и номер да пробвам да го усетя предварително - се проваля, така че вече даже не си давам зор.
- Здравей - казвам и изведнъж решавам да питам нещо нестандартно - Кой си ти?
За мен е истинско удоволствие да наблюдавам смайването му от напълно неочаквания ми въпрос... ей така за разнообразие.
- Аз съм Ръмжача, вълк, в момента алфа на тази глутница и по съвместителство господар на тази част на четвъртия свят.
- Защо пълнолунието се свързва с вълците? - не мирясвам - Защо вием към пълната луна? - с учудване отбелязвам, че използвам първо лице във въпроса си.
- Тук, в този свят, ние вълците можем да използваме пълната луна, за да отидем навсякъде, където пожелаем. Но и не се знае какво може да се опита да премине при нас, ако не сме на пост. Затова всеки вълк е буден, докато пълната луна е на небето над него и бди... и с воя си казва на останалите вълци "Не си сам..." Погледни луната!
Вгледах се внимателно в нея... докато я наблюдавах, напипах една малка мисъл в съзнанието си, която не беше моя и все пак беше - "Не си сам..." Погледнах часовника си - показваше 03:15... Тази нощ ми се налага да съм буден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...