За пълната луна

Нощ... пълнолуние...
Тази нощ ми се налага да съм буден. Часовникът ми показва 03:15. Седя и гледам пълната луна. Мисля си за пътуванията в сънищата си в последно време... мисля и за това, че пълнолунието е специално време за вълчия народ... Съвсем спонтанно вдигам глава, присвивам назад уши, насочвам муцуната си към луната и надавам кратък вой... Хм?! Нямам спомен да съм заспивал, а пък съм във вълчата си форма!
Оглеждам се... Мястото, където съм попаднал, ми прилича на свят три, означава ли това, че съм стигнал до тук по друг път, различен от пътя на съня?
От тук насочвам за миг силата си към свят едно, за да изпратя кратко съобщение към един специален нулев свят - "Не си сам..."
Продължавам напред...
- Здравей - вече не се учудвам на Ръмжача и способността му да се промъква незабелязано, какъвто и номер да пробвам да го усетя предварително - се проваля, така че вече даже не си давам зор.
- Здравей - казвам и изведнъж решавам да питам нещо нестандартно - Кой си ти?
За мен е истинско удоволствие да наблюдавам смайването му от напълно неочаквания ми въпрос... ей така за разнообразие.
- Аз съм Ръмжача, вълк, в момента алфа на тази глутница и по съвместителство господар на тази част на четвъртия свят.
- Защо пълнолунието се свързва с вълците? - не мирясвам - Защо вием към пълната луна? - с учудване отбелязвам, че използвам първо лице във въпроса си.
- Тук, в този свят, ние вълците можем да използваме пълната луна, за да отидем навсякъде, където пожелаем. Но и не се знае какво може да се опита да премине при нас, ако не сме на пост. Затова всеки вълк е буден, докато пълната луна е на небето над него и бди... и с воя си казва на останалите вълци "Не си сам..." Погледни луната!
Вгледах се внимателно в нея... докато я наблюдавах, напипах една малка мисъл в съзнанието си, която не беше моя и все пак беше - "Не си сам..." Погледнах часовника си - показваше 03:15... Тази нощ ми се налага да съм буден...