За разказите, романите и въобще литературата
Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото според мен една идея, визирам под "идея" чувства, действия и т.н., може най-добре да се предаде чрез история, а не с обикновеното "според мен хората трябва да сме по-добри..." или пък още по-баналното "еди кой си е казал, че... следователно ние трябва да сме...". Това е глупаво, банално и най-вече показва колко сам не мога да си изразя мислите. Разказът ми дава точно това - голям диапазон от чувства, с които мога да боравя и с които мога да влияя на читателя.
Написах за 20-тина минути това. Наистина, вашите мнения ще ми помогнат много.
Есента винаги започва по един и същи начин. Студеният дъжд, който се изсипваше, грабваше със себе си и последните останали върху изсъхналите си клончета листа. Грабваше ги, въргаляше ги в калта на мократа земя, а накрая ги захвърляше настрани.
Отчетливите чаткания, издавани от лопатите на гробарите, кънтяха на фона на дъжда. Малко по малко връщаха лепкавата пръст от големия куп встрани - обратно на мястото ù в замрялата земя.
Мъжът стоеше над гроба. Дъждът не го притесняваше и той просто си пушеше поредната цигара. Плювна настрани и се вторачи обратно в тъмната дупка. Черният му шинел се развяваше от силния студен вятър, който го караше да прилича на човек - по-скоро нереален. Върху младежкото лице на мъжа ясно личаха хилядите неволи, всяка оставила по един малък белег.
Хвана вече почти изпушената цигара с лявата си ръка и прокара пръстите на дясната през мократа си коса, която вече започваше да побелява. Издиша дълбоко пред лицето си поетия преди дим.
- Господине… господине - започна, първо тихо, единият от гробарите. - Няма нужда да стоите така… вървете си. Ей, господине, слушате ли ме?
Мъжът обърна бавно лицето си със същата миниатюрна цигара в уста.Дръпна силно, взе цигарата с ръка и накрая се реши и погледна гробаря.
- Казват, че очите на човека са огледало на неговата душа… а, нали?- говореше тихо и премерено. Думите сякаш трудно излизаха от устата му.
Гробарят се стъписа - не очакваше точно такъв отговор.
- Ами... да, мдам… тъй казват - кимна.
- Е?
- Какво?
- Ти какво виждаш в моята душа, гробарю?- запита мъжът.
От устата на гробаря не излезе нищо смислено. Няколко охкания и после човекът реши, че е по-добре да не се занимава с тоя, лудия.
Мъжът продължаваше да гледа към него. Тежкият му поглед на изпълнените с тъга кафяви очи се стовари върху гърба на копаещия. После се стрелна към небето и мъжът промълви тихо „…днес няма да умра аз…”.
Всички останали се стреснаха.Спогледаха се въпросително. „Луд?”
- Не съм луд- обърна се той към същия гробар с усмивка на уста, - не съм луд! Защо всички ме мислите за луд? Аз съм просто… не знам, може би - твърде вълнуващ човек. Твърде многопластов герой, за да мога да бъда показан само с едно действие - само една авторова характеристика и само един живот. Не-е, на мен един живот няма да ми стигне. Всъщност, мисля че, 2-3 ще ми прилягат идеално. Ха-ха…- погледът му обикаляше, ту се стрелваше към небето, ту пак се връщаше върху гробаря. - Да…2-3… за да променя всички около мен. Всъщност 3, да 3. Ако помоля ангел… дали ще ми даде 3 живота? Как мислите, а, момчета?
- Господине - заговори същият гробар със спокоен глас, - приберете се у вас и се наспете!Моля ви!
- Не-е… ангелите нищо няма да ми дадат, може да помоля Бог.
После се засмя. Сърдечно и определено не насила.
- Стига глупости. Аз съм егоист. Нали и майка ми така каза… че и брат ми - и той така каза. Просто искам да живея по-добре… а ми трябва толкова много, толкова много… 3 живота…
Мъжът дръпна за последно от цигарата си и задържа дима в уста. Грабна цигарето и докато се обръщаше настрани, го хвърли в гроба. Като започна да върви, издиша дима, който обви лицето му, а след това се обърна към небето, прошепвайки „…3 живота…”. Студените капки падаха върху лицето му, измиваха го, сваляха дима и го прочистваха, но не носеха нищо друго със себе си. После мъжът обърна лицето си напред. Отзад се чу гласът на гробаря:
- Господине, за какво са ви тия 3 живота?Ако ги имахте, какво бихте направили?
Мъжът се спря, усмихна се и реши в крайна сметка да се обърне.
- Гроба, дето го копаеш, е на брат ми. Той постоянно ми казваше: „не пуши” и също „голям си егоист, някой ден това ще те убие”. Е… животът има странно чувство за хумор, нали? Но пък аз се научих да се смея! Опитах се и брат ми да науча. Затова е единият живот - за да спася брат си… може би… не знам… да го съживя, като го променя.
Вторият живот е за майка ми. Тя е в същия гроб, брат ми се настанява в момента при нея… ирония…та-а – вторият живот е за нея, за да я спася и нея от рака. Ако го беше открила малко по-рано… кой знае…
- Ами третият? За какво ти е третият?
- За да заживея с двамата заедно... искам да изживея един живот с двамата, НО - натърти самоиронично на „но” - животът е голям шегаджия… нали?А аз, аз съм просто егоист - защото ги искам и двамата.
Усмихна се тъжно и си отиде.
© Николай Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как па все ги издокарваш едни такива завладяващи?
-
Споко, ще се засичаме
-
мхмм благодаря спирам да пиша, коментари под разказа ти, защото не се отнасят за него :Д
-
Давай произведенията си на учителя си по литература, той със сигурност ще ти помогне. Също така мама и тате ще помогнат, но ти предпочитам да не ги даваш на приятелки. Приятелките могат много лесно да ти направят мечешка услуга.
-
нямаш си и напредстава колко книги съм изчела :D :D ... ако писането ме извежда от реалността, то четенето ме извежда извън планетата :D , но просто никой не ми е чел нещата и ами самокритикувам се :Д иначе мерси за пояснението :д .... а по- лошото е че доста повече чета отколкото да живея и доста странят от мен :Д но това са бели кахъри
-
Хе-хе , Ели, това е професионално увреждане на всички пишещи, свирещи, рисуващи и т.н. Креативните хора са максималисти... Ще живееш до края на живота си с това чувство :D То е хубаво, спокойно. Не зная дали четеш, ако не - започвай и чети много. Който автор ти хареса - хващаш книгите му и ги почваш по азбучен ред.
-
Аз пиша, даже сега чакам одобрение , но как да кажа не съм сигурна в това, което правя сякаш не е достатъчно добро, все му липсва нещо, но просто се възхищавам на хората, които въздействат на читателите и затова ти пиша коментари лично на мен ми харесва, но както бях казала не мога д адам оценка, защото нямам правото да го направя, но дори и големите автори, добрите автори не са тръгнали от върха, а са тръгнали от там където всички ние, не че искам да ставам писател или нещо, просто ми е приятно и го правя с удоволствие и както казах гледам и начина на писане на хората като теб и на както ти ги наричаш истинските автори незнам.. но съм още къде къде... как да кажа доста малка и няма достатъчно житейски опит да направя "писанието си" красиво...
-
За момента го възприемам като драскачество. Ако пишех поезия щях да се нарека поет, с това нямаше да имам проблем. Аз обаче се правя на писател, а за да си писател, както и за да си президент, ти трябват години - жизнен опит. Нямам достатъчно жизнен опит, не съм писател. За сега съм просто един от многото драскачи. Целта, с която се регистрирах тук, беше просто да видя как ще ме оценят хората и да науча нещо.
Със сигурност ще продължа да пиша, и на мен ми доставя удоволствие. Пък и не се притеснявай, аз не започнах просто ей така. Не ми " капна от небето " дар слово. Също така първият ми разказ беше изключително дървен, мога да го нарека даже жалък.
Хубаво е да пишеш, но е още по-хубаво ако има някой, който чете какво пишеш -
Защо да е драскачество не всеки може да пише като теб. А това, че го правиш с такава лекота го прави специално. Ако можех така да се изразявам чрез думи...хм, не ми се мисли :Д Но кой знае животът е пред нас. Продължавай да пишеш... поне моето мнение е това.. якото е че като пишеш поне аз като пиша това ме отвежда в мой свят и се чувствам страхотно все едно мога да кажа всичко на героите си и да се самозабравя доколкото аз искам, защото това си е моят свят и никой не може да навлезе в него без мое разрешение и това си е върхът малко да избягаш от реалността...
-
Ели, здравей и благодаря отново за хубавите думи. Мнението на читателите е важно, да. Заради това го искам. Радвам се, че ти харесва драскачеството ми
-
Хм, според мен винаги ще ти трябва съвет, но от човек, който наистина, ама наистина доста разбира и пише. А относно това, което си написал с една дума и аз искам точно така да се изразявам, смисъл, когато почна да пиша и когато дадената творба е завършена да изразя нещо с нея. Всъщност всеки автор независимо дали е известен или не, ако пише това, което чувства, това което го вдъхновява и го превърне в история на своите герои и да почувства тяхната съдба, да ги почувства истински от плът и кръв и ако успее да го предаде на читателите със всичките детайли, всичките чувства, всичките картини и да успее да вдъхнови и тях, тогава авторът известен или не се превръща в много повече от автор, а творбата много повече от една творба. Може да ти прозвучи доста детски и глупав коментара... Но наистина това, което пишеш много ми харесва ( а не ли важно мнението на читателите :Д ) и другите две неща, които прочетох наистина много ми харесаха, просто защото те отвеждат там където ти искаш да отведеш читателите си и това е страхотно,защото го постигаш с такава лекота. Просто е страхотно.
-
Благодаря ви.
-
Ако си на 17 години,както пише,значи си навътре в нещата.Аз съм баба Елена и ти можеш да ми бъдеш внук и ако наистина беше,щях да се гордея с теб.Един съвет от мен.Не искай някой да ти дава съвет как да пишеш.Ти напиши това което диктува сърцето,пък в написаното всеки ще намери нещо за себе си.Добре се справяш момченце.Няма да пропускам страницата ти.
-
Хах, благодаря за съвета, аз вече ще си имам едно на ум...Отворен съм към критика стига да е в добрия тон.Някак си "тъпо и некадърно написано най ви мразя такива" е най-малкото несериозно!Все пак не сме на бустана, нали?
Очаквам други коментари.Колебая се дали да редактирам посочените от вас неща или за момента да го оставя същия разказа? -
Тогава, като знаеш, че не ме познаваш, каква връзка имаше последният ти пост по мой адрес!?За какви форуми и други мои писания става въпрос?Какви поддръжници, какви други акаунти?Поясни се, моля те, тъй като нещо изпускам логическата връзка в твоите писания.Всъщност, колкото повече се зачитам в постовете ти, толкова повече се убеждавам, че липсва всякаква връзка.
Да, loved, много е почтено първо да нахулиш някого, а след това да изтриеш постовете си.Проява на завиден интелект, много добро възпитание и на, най-вече, истинска ценностна система!!!Не пиши повече под никое от писанията ми, като в това включвам и коментари, където и да, когато и да е.Това е молба, мерси! -
На първите два въпроса- Не.Не.
"колко години вече? 7? 8? 10? опитвам да ти кажа, че почти всичко твое от последните 3 години е зле. безмислено и досадно за четене. логорея с кратки проблясъци."
Казвам се Николай, на 17 години съм(това е информацията, която можете да видите и от профила).Преди 7,8,10 години би ми било доста трудно да пиша- по обясними причини.Също така този разказ първо го постнах в датабг, от там ме посъветваха да го покажа тук.Това е първият разказ, който съм писал в интернет, преди 3 години още не бях започнал въобще да пиша.Не знам за какви други "сайтчета и форумчета" говориш, защото имам регистрация само тук и в дата.Също така "поддръжници"-нямам, просто, защото не познавам никого от тук.
Ти си мислиш, че познаваш мен- е, не ме познаваш.АЗ не съм ТОЗИ, за когото си мислиш.С теб, двамата, никога не сме се виждали, чували, приказвали и никога не сме се засичали, където и да е.В момента говориш за някого другиго, не за мен.Не знам как си се препознал, не ме интересува само че стига си ме хокал мене.Ясно?Разбра ли?НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ, НИКОГА ПРЕДИ НЕ СЪМ ПИСАЛ ПО ЛИТЕРАТУРНИ САЙТОВЕ(само подчертавам, не се обиждай от главните букви).Капиш?
И го приемем като злоба, защото Е злоба. -
Направо "уби коня с мотиката".Доколкото мен ли познаваш?С теб откъде се познаваме!?
Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър.
Това беше идеята на момчето(на мен).Ти къде отиде първо в ценностната ми система, каква била идеята на "разказа", защо не била такава идеята на "разказа", след това с какво право аз съм се бил смял на живота, а сега за финал, че сме се били познавали, че съм бил искал само внимание и че съм виновен, за дето не съм научил тема и рема...Казал Иван, че сестра ти ходи с еди кой си, върви после ти обяснявай, че нямаш сестра...Откъде тая злоба!? -
Ясно. "Шинелът" отпада.
За убиването- Естествено, че не.Остави цигарите, цигарите нямат никаква символика в този разказ.Е, айде, почти никаква.Не цигарите, не някакъв предмет или същество, ами емоциите(смъртта на майка му и брат му).Тоест, какъв е смисълът на "...аз няма да умра днес..."- "..ще превъзмогна и това...".
Чудих се как да ти отговоря на последния въпрос...Както казва един професор по икономика: "В счетоводството като ви питат кое как се осчетоводява, правилният отговор е- зависи." Така че- зависи.
Дарк- Все пак аз сам ги исках(споровете)...Всъщност в случая ми помагат.Аз мога само да се поуча, нищо не губя.
Лека вечер и от мен. -
Не знам защо се стигна до тези спорове... Разказът е съдържателен!
Сега - това, че трябва да се поошлайфа оттук-оттам, е отделен въпрос. Все пак се споменава, че е писан за 20-тина минути.
Хайде с добро! -
Всъщност никъде не казвам дали е младеж или не.Казвам младежко лице, нищо повече.За побеляването не го намерих, няма значение.Както и да е- в моите представи е между 30-40,защо- ами твърде много обяснения ще паднат.
Шинелът се "връзва" идеално с профила, който изграждам.Шинелът, обремененото лице, слабо побеляващата коса, цигарата.На теб на какъв човек ти прилича?На мен на мъж понесъл доста в живота си, което е доказателство за сила на характера(като отчетем, че не плаче, не се вайка- тоест понася тъгата си, справя се с нея по свой си начин).И защо пък да не се връща от война, всъщност психологическият профил на войник съвпада доста точно, не мислиш ли?В крайна сметка, тъй като попита защо съм избрал да е с шинел- пасва най-точно на ситуацията и цялостното описание, АКО все пак трябва да избирам от други облекла, бих написал "изхабено кожено яке".Мисля че създава долу-горе същото възприятие.
"...днес няма да умра аз..." носи малко по-различен смисъл- "аз ще продължавам да живея", "моето време не е дошло".По-скоро е констатация на ситуацията- "аз съм жив" и в този ред на мисли отново примирение(безразличие донякъде) и готовност да се понесе поредният товар, поредната беда."Днес няма да умра аз- това мен няма да ме убие".
Вълнуващ- от вълнения- добри и лоши, всякакви.
А самият автопортрет- "твърде друг/различен съм, за да ме разберете"(долу-горе с такова значение е).
Тази реплика е по-скоро подготовка на читателя за по-нататък.За лудостта, за егоизма(който въобще не е егоизъм, а лудостта е просто надежда или мечта), които проявява. Тоест- "моля ви, разберете ме, не съдете за мен просто ей така- само от един поглед".
Дамаскин
Хах...Прав си- не пуша.А-а Марлоу доколкото помня набляга повече на пиенето...Както и да е, благодаря. -
Цигаре не е фас, LeadFoot. Този предмет може да видиш в устните на Марлене Дитрих в "Синия ангел". Според мен не пушиш, а и не трябва.
Човекът ти много пуши и бие по тютюн Филип Марлоу, но пък и Р. Чандлър знае за какво иде реч, описвайки пакет Кемъл или плоско шишенце със скоч във вътрешния джоб на пребития си за пореден път герой. -
Под цигаре имам предвид фас, но фас щеше да звучи, не знам, като пренебрежение, а аз исках точно от него да избягам.
"Грабна фаса и докато се обръщаше настрани, го хвърли в гроба" на мен ми изглежда грубо.На самото хвърляне на фаса в гроба исках да придам друг смисъл, не знам кой ме е разбрал и кой не.Може би ако бях добавил едно "..а сега всичко е изгубено...всичко се обезсмисли..." щеше да е по-ясно.Яд- да, но повече болка от това, което не е успял да предоврати и в същото време примирение с вече случилото се, тоест- дори и хвърляйки фаса в гроба, това вече няма значение, всичко, което е имало значение- вече си е отишло(брат му, сестра му). И заради това правя връзката с последното изречение, намирам смисъла им за сравнително еднакъв- той си заминава, не оставя цвете, не се сбогува- за него вече няма значение. Сега някой да не каже "не му пука за хората, които е обичал"- не, точно обратното.Когато човек изпитва огромна болка тя го завзема целият, както е завзела и главния герой.Ако не му пукаше, нямаше да остане толкова.
Мисля че с това разяснение дощрихирах героя си.Дамаскин ще чакам отговор. -
Привет, LeadFoot.
Харесах текста. Разправя се за деликатен и фин човек, много далеч от егоизма. Писано е ала прима, коментарите ми също:
- Хвърлянето на фас в трапа е излишно, бате. Обяснил си го с: "Хвърлянето на цигарата в гроба всъщност носи смисъла на "Усмихна се тъжно и си отиде."". Изкуствено стои подобен пезевенклък.;
- Последното изречение може да завърши и с "...и си тръгна /и се отдалечи, и се затътрузи по алеята/". На гробища нищо не се случва бързо и никой не си отива.;
- В началото не става ясно, че човекът пуши от цигаре, а накрая хвърля и него в гроба. От цигаре пушат дами или хора, загрижени за нивото на катран в дробовете. Този мъж не мяза на такъв - щрихиран е като потребител на "Беломор-канал" или Арда качак /марки серт цигари/.;
- Мисля, че е хубаво "НО" да е с малки букви в предпоследния абзац - главните не допринасят с нищо. Разяснението "натърти самоиронично на "но"" също не звучи добре. В края на историята сме и познаваме малко този човек и самоиронията му.
Поздрави и разказвай. Хубаво е. -
Ей, loved, първо си викам- "Ще напиша един дълъг обяснителен пост". Ама сега да ти кажа се отказах.Няма смисъл.Поне да споря с теб- няма смисъл.
За Дарк- Беше точна.Доста точна.
"Просто искам да живея по-добре… а ми трябва толкова много, толкова много… 3 живота…"
"А аз, аз съм просто егоист - защото ги искам и двамата."
В това се изразява неговият егоизъм- просто да бъде с хората, които обича. Така че не бих казал точно егоцентрик.В крайна сметка ако той бъде егоцентрик, то значи всички сме егоцентрици- просто искаме да бъдем с хората, които обичаме.Тоест- не всичко, не всяка дума, която съм написал, е в буквалното си значение.
Веселяк- Мда, разбрах те. А за лицето- на мен ми се струва точно.Аз си представям помръкнало, тъмно, сериозно, угрижено и т.н. -
Сега ми хареса повече, ЗАЩОТО е трудно да напишеш нещо, но още по-трудно е да го "анализираш" обективно. Образът на егоцентрика определено не е положителен, но въпреки това вдъхва респект - да живееш три пъти не е лесно...
А хвърлянето на фаса по-скоро е в знак на гняв... Гняв за това, че и брат му си е отишъл...
Дано съм била полезна...
-
Loved- Тотално погрешно си разбрал всеки един символ от разказа.За ценностанта система- ти щом това, дето съм искал да го кажа не си го разбрал...пък си тръгнал чак и на ценностната ми система дедукция да правиш...За сложността- ти сложен човек ли си?Ако кажеш не, то значи изпитваш 2-3 чувства и туй-то.Сложен си, така че...забележката е неуместна.
Никъде не съм писал, че е сърдит героят ми, незнам това откъде си го измъкнал.Хвърлянето на фаса в гроба е със съвсем, ама съвсем, друг смисъл.Няма нищо общо със "заплюване".Ако го приемеш като "заплюване", то според теб не контрастира ли с проявената след това емоция, на която се вика обич и загриженост- "- За да заживея с двамата заедно... искам да изживея един живот с двамата, НО - натърти самоиронично на „но” - животът е голям шегаджия… нали?А аз, аз съм просто егоист - защото ги искам и двамата."
Хвърлянето на цигарата в гроба всъщност носи смисъла на "Усмихна се тъжно и си отиде."
Амбициозен е счетоводителят, секретарката е амбициозна, обаче тази амбициозност няма нищо общо с разказа.Просто абсолютно нищо общо няма.Бъркаш чувствата- не амбиция, ами надежда.Огромна разлика, нали?
Също така никъде не съм казал, че е искал да променя другите по свой ТЕРТИП(стереотип!?).Извади цитат и го докажи, но ти гарантирам, че героят никъде не казва или показва, че другите трябва да се държат като него.
Да продължавам ли с разбор на собствения си герой?Всъщност нещо, което ти не си направил...И тъй като доста се подразних от това за ценностната система, то ти ми кажи- кой е с по-правилна ценностна система: Аз- пиша четливо и грамотно, или ти?
Предпочитам коментари, като под предпочитам имам предвид- нека бъдат такива, "харесвами, ЗАЩОТО" или "не ми харесва, ЗАЩОТО".В първи клас се учи това...
Благодаря за положителния коментар Дарк, дано си прав/а. -
Мисля, че думите са излишни! Разказът ме накара да се замисля сериозно...
Не ти трябват съвети!!
Искрен поздрав, Ники!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
