3.04.2025 г., 22:15

За щастието...

355 2 9
2 мин за четене

   “Човешко наше щастие, какво си? Един копнеж? Въздишка? Стих? Очи, които в себе си те носят... (Д. Дамянов) ... Всеки от нас има различна представа за щастието, а кой ли не го търси, очаква, дори намира ... И дали има някой, който не се стреми да е щастлив - едва ли ... Щастието осмисля нашия живот ... Хората, които се чувстват щастливи се раздават, правят и тези около тях да са щастливи ... Но, всеки сам променя живота си и гради своето щастие ... За някои, то е в любимата работа, не само за мен ... За други, то е тихо - с грижа и обич към децата и уюта в семейството, отново за мен, но заедно с безброй още хора, благодарни на Бога ... Щастието се споделя с тъй мечтаната половинка - понякога бурно в любовта, в искреното ни приятелство ... И все го гоним - в успешната кариера, в спортната надпревара, в научното откритие … А го срещаме също в толкова много, със сигурност, не за мен само - омайни, интересни и полезни книги, в сайтове и в прекрасни филми ... С радост го съзираме и в изгревите и залезите - вълшебни, вън в ароматните цветя, в милите ни домашни любимци, в снощния спектакъл, в поредната картина на модерен художник ... Нека спрем за малко и да му се насладим ... Срещаме го, нерядко - в екскурзии, къде ли не у нас или по света, в круизи и на разходки в приказни природни места И ако повече е нужно да продължавам - даже и в съвсем дребни неща около нас, в какво ли не може да открием щастието ... В църквата - на литургия празнична, от блаженството обхванати ... А помогнем ли някому, в беда, ни завладява сякаш някаква неземна доброта, след като поне шепичка надежда, сме му подарили ... И не е ли за поета божествена наслада, намерил най-сетне подходящата рима, посред нощ ... Но, нима може да сме истински щастливи днес - около нас бедствия, жестокости, войни ... Господи, смили се! И                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Вкопчва ме с времето, уви, тъга –

от дни щастливи, спомените парят…

С колко близки, приятели - бяхме

щастливи истински, но вече са Там…                                                                                                                                                                                                ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...