За щастието...
“Човешко наше щастие, какво си? Един копнеж? Въздишка? Стих? Очи, които в себе си те носят“... (Д. Дамянов) ... Всеки от нас има различна представа за щастието, а кой ли не го търси, очаква, дори намира ... И дали има някой, който не се стреми да е щастлив - едва ли ... Щастието осмисля нашия живот ... Хората, които се чувстват щастливи се раздават, правят и тези около тях да са щастливи ... Но, всеки сам променя живота си и гради своето щастие ... За някои, то е в любимата работа, не само за мен ... За други, то е тихо - с грижа и обич към децата и уюта в семейството, отново за мен, но заедно с безброй още хора, благодарни на Бога ... Щастието се споделя с тъй мечтаната половинка - понякога бурно в любовта, в искреното ни приятелство ... И все го гоним - в успешната кариера, в спортната надпревара, в научното откритие … А го срещаме също в толкова много, със сигурност, не за мен само - омайни, интересни и полезни книги, в сайтове и в прекрасни филми ... С радост го съзираме и в изгревите и залезите - вълшебни, вън в ароматните цветя, в милите ни домашни любимци, в снощния спектакъл, в поредната картина на модерен художник ... Нека спрем за малко и да му се насладим ... Срещаме го, нерядко - в екскурзии, къде ли не у нас или по света, в круизи и на разходки в приказни природни места … И ако повече е нужно да продължавам - даже и в съвсем дребни неща около нас, в какво ли не може да открием щастието ... В църквата - на литургия празнична, от блаженството обхванати ... А помогнем ли някому, в беда, ни завладява сякаш някаква неземна доброта, след като поне шепичка надежда, сме му подарили ... И не е ли за поета божествена наслада, намерил най-сетне подходящата рима, посред нощ ... Но, нима може да сме истински щастливи днес - около нас бедствия, жестокости, войни ... Господи, смили се! И “Вкопчва ме с времето, уви, тъга –
от дни щастливи, спомените парят…
С колко близки, приятели - бяхме
щастливи истински, но вече са Там…“ ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
