За страха
- Бабо, защо смърди страха? Даже и в гората я усещам...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една дъщовелница!
- Ама защо бе Бабо?
- Днес хората разглезиха се много. Или ги разглезиха... Днес страха не трябва да мирише! В света човешки живота никога не е бил толкова лесен и безопасен. Страха трябва да е малко!
- Бабо ама защо мирише толкоз?
- Е как много лесно! Но въпроса грешен е. А той е: Ами кой би искал да обърка и омеша страха с хората?
- Кой би искал Бабо... Кой... Бабо някой Демон е забъркал каша здрава. Ама кой? Че и защо?
- Кой не зная, но психолог си мисля. Демон нов. Той вкарва ни страха в главата, засилва силната енергия, че и на света ни целия. И става много силен. Не е добра идея да се разправяш с него.
- Бабо и сега какво?
- Сега играем си на партизани. И забавляваме се всеки ден!
- Бабо ами Шмръц?
- Шмръц покри се... Ама го усещам ще го видим скоро!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Балабанов Всички права запазени
Играхме тенис с Ти.
