„Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”

VS.

„Преклонена главица сабя не я сече”

Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, наричани кой знае защо „важни документи”, ту рисува по стената докъдето стигне (е, нищо, ще порасне и ще я доизрисува цялата), нощем, прегърнал синия слон, стиска очи и чака някой си Торбалан да дойде. Димо е в онази възраст, в която децата вместо „р” произнасят„л” и хич не може да разбере, защо големите го карат да казва „обичам Райна като мед”, че и изпадат в див смях като го каже! Явно големите имат своите си странни начини да се забавляват. Малкият Димо още не познава стандартите, но чува, че според тях той бил слабичък, според бабите – кожа и кости, според майка му – злоядо дете. А Димо обича шоколад, не тези гадости, дето ги наричат „полезна храна”, при това три – четири пъти на ден!!! Като например туй: печена тиква – че кой нормален ще яде нещо подобно! Друго си е бонбон или тебешир, ама Димо никого не кара да ги яде, нали! И тоя, Торбалан, щял да дойде да го вземе, какво пък толкоз, нека дойде, Димо няма да се даде лесно, даже ще му каже сам да яде печена тиква. Торбалан със сигурност ще търти да бяга!

Околоколедно време е. Обед. Отново трябва да се яде „полезната храна”. Майката на Димо е направила вкусна попара, печена тиква, залята с мляко. Димо седи на масата оборудван с лигавник и гледа с големите си очи как майка му загребва от чинията, имитира с лъжицата някакъв летателен апарат и с пилотски мурафети поднася тиквата към устата му:

            - Хайде, Димо, маме, тази хапка е за тати!

Хм, тати е довод! За тати Димо отваря уста и бързо набутва гадорийката в лявата буза.

            - А тази хапка, Димо, е за мама!

Някъде при „леля” Димо вече прилича на хамстер, който се е запасил за Ледниковия период.

            - Димо! Дъвчи и гълтай!

Димо само блещи големите си очи, че и какво да каже с всичката тая тиква в устата. Как да обясни, че човек яде тиква, когато му се яде тиква... Майката на Димо уморено се надига, боже мили, защо това дете е толкова злоядо!

            - Димо, престани да се лигавиш! Отивам до банята да спра пералнята. След 5 минути се връщам и искам всичко да си изял! Разбра ли? Иначе ще ти изсипя попарата във врата, тъй да знаеш!

След 5-те минути майката на Димо се връща. Димо вече е премислил офертата, изплюл е „татините”, „мамините”, „бабините” и прочее хапки и я посреща с големите си очи:

            - Сипи влата!

Майката на Димо се усмихва на малкото си мъжле, обаче, не се предава:

            - Димо, нали знаеш, че утре идва Дядо Мраз и раздава подаръци на послушните деца. Е, той те гледа сега през прозорчето и ако не си изядеш попарата, утре няма да ти донесе подарък! – и излиза ужким от кухнята, за да го остави да осмисли неизбежността на ситуацията. Димо е стреснат не на шега. Как така, нима синият слон ще си остане единствения приятел на Димо! Посяга с нежелание към лъжицата. Загребва парченце от тиквения деликатес, поднася го към устата. Колебае се секунда, две и оставя лъжицата обратно. Две сълзици като бисерчета потичат от големите очи на Димо. Поглежда към прозорчето, откъдето го наблюдава Дядо Мраз и казва:

            - Дядо Млаз, свиня такава!

Димо отива да сподели със синия си приятел, че занапред ще бъдат само двамата, ще трябва да разчитат единствено един другиму. Така Димо позна за първи път свободата да избира!